Дженкинс спря пред входа и каза:
— Не е нужно да говориш за това, но в един момент ще трябва да ми разкажеш за Трент.
— Ще ти разкажа, няма проблем — увери го тя. — Да видим как ще мине вътрешното разследване, после ще говорим. Мислиш ли, че Фалцър беше почтен, когато те разследваше заради синчето на онези хора?
— Да, до голяма степен беше обективен.
— Да се надяваме, че никой от десетия етаж няма да шепне в ухото му.
Кабинетът на шефа на полицията се намираше на десетия етаж в административната сграда.
Балард отвори вратата на колата и слезе. Обърна се към Дженкинс:
— Благодаря, партньоре.
— Пази се, Рене — каза той. — Обади ми се, ако искаш.
Тя му махна да тръгва и той потегли. Балард влезе в болницата, показа значката си и поиска да види шефката. Дойде една сестра, казваше се Марион Татъл, и Балард й обясни защо е дошла. След четирийсет минути вече беше в амбулаторията. Кръвта от бедрото й беше почистена, намазки от нея бяха сложени в бурканчета за биологични доказателства.
Взеха намазки и от нея — прегледът беше унизителен и неприятен, включително анален и вагинален преглед. Когато всичко най-накрая свърши, Татъл даде на Балард престилка, а самата тя пусна ръкавиците си в коша за медицински отпадъци в амбулаторията. После погледна картона и беше готова да докладва какво е установила.
Балард затвори очи. Чувстваше се унизена. Лепкава. Искаше да се изкъпе. Беше прекарала часове вързана и плувнала в пот, беше произвеждала адреналин от страх и паника, беше се била с мъж, два пъти по-тежък от нея, и всичко това след възможно изнасилване. Наистина искаше да знае, но искаше и всичко да свършва по-бързо.
— Ами… — започна Татъл, — нямаме плувци.
Тоест сперматозоиди.
— Ще изследваме намазките за силикон и други следи от употреба на презерватив — продължи Татъл. — Има охлузвания. Кога за последен път имаше сексуални отношения преди случилото се?
Балард си спомни Боб Комптън и не особено нежното им преживяване и каза:
— В събота сутринта.
— Беше ли голям? — попита Татъл. — Беше ли грубо?
Зададе въпросите без емоция и без да съди.
— Ммммм… и двете — отговори Балард. — Така да се каже.
— Добре. А кога беше последният път преди това? — попита Татъл.
Арън, спасителят.
— Доста по-рано — отговори Балард. — Поне месец.
Татъл кимна. Балард отклони поглед. Кога щеше да свърши всичко това?
— Добре. Охлузванията може да са от събота сутринта — каза Татъл. — Преди това не си правила секс доста време, тъканите са били деликатни, а ти казваш, че е бил голям и не особено внимателен.
— С две думи, не можеш да кажеш категорично дали съм била изнасилена — заключи Балард.
— Няма категорични признаци, външни или вътрешни. Пубисният гребен не даде резултат, защото нямаш пубисни косми, които да задържат някакъв материал. С две думи, не мога да отида в съда и да заявя едното или другото, но в този случай знам, че това няма значение. Тук важната си ти. Искаш да знаеш.
— Така е. Да.
— Съжалявам, Рене. Не мога да ти кажа със сигурност. Мога обаче да те заведа при лекарка, с която да поговориш. Тя ще ти помогне да преодолееш липсата на отговори и да не се фиксираш върху тези въпроси.
Балард кимна. Даваше си сметка, че нещо подобно я чака при психологическата оценка, на която щяха да я подложат на следващия ден в полицията.
— Благодаря — отвърна тя. — Оценявам го, наистина, но сега най-много имам нужда от кола. Можеш ли да повикаш такси и да гарантираш за мен? Портфейлът и парите ми останаха във Вентура. Трябва да отида там, а нямам кола.
Татъл я потупа по рамото.
— Разбира се. Няма проблем.
29
Балард стигна до Вентура и къщата на баба си в четири следобед. Взе телефона си от спалнята и плати на шофьора, който я бе докарал, с кредитна карта. Даде му добър бакшиш, задето бе мълчал през цялото време и я беше оставил да спи, без да сънува, с глава опряна на стъклото.
Влезе в къщата, заключи вратата и прегърна Туту, като я уверяваше, че всичко е наред и няма да има никакви проблеми. Както бе обещала предната вечер, баба й си бе легнала, след като свършиха с чиниите, бе спала по време на отвличането и бе разбрала какво се е случило едва когато полицията бе дошла да провери дали е добре.
После Балард прегърна кучето и се оказа, че то й вдъхва спокойствие и увереност с търпеливото си, уравновесено присъствие. Накрая отиде в банята в коридора. Седна на пода под душа и седя под струята, докато топлата вода не свърши.