Обаче я бе предал, а сега бе мъртъв. Не би могла да поиска от никого да седне до нея и да се чувства спокойна. Никой не беше дори наполовина ловък или предвидлив като Частин. Не Дженкинс. Не Стедман. Беше сама във всичко, което щеше да последва.
И ако това заключение не беше достатъчно потискащо, последното съобщение я накара да потрепери. Беше дошло преди по-малко от половин час, докато тя беше под душа. Обаждаше се репортер от „Таймс“, Джери Кастор. Балард никога не бе говорила с него, но знаеше кой е. Беше го виждала на различни местопрестъпления и пресконференции, най-вече когато работеше в „Грабежи и убийства“.
Като четеш репортажите на „Л. А. Таймс“ за отдела, можеше да схванеш кой репортер чий човек е. Гледните точки в разказите често издаваха източниците, дори и неназовани, които стоят зад тях. Тези от отдела, които се занимаваха с такива неща, смятаха Кастор за репортер от ниво 8. Това беше заради административната сграда — десететажна, като началниците и висшата администрация бяха настанени между 8-и и 10-и етаж, като най-горе беше шефът.
Смяташе се, че Кастор следи повече последните три етажа, а не долните седем. Поради това кариерата на обикновените полицаи беше по-застрашена от конфликтите с него, отколкото от конфликтите с други репортери. Това беше една от причините Балард да го избягва.
— Детектив Балард, аз съм Джери Кастор от „Таймс“ — започваше гласовото съобщение. — Не се познаваме, но мой ресор е полицията и в момента работя по смъртта на Томас Трент. Наистина трябва да се срещнем по този повод днес. Основният ми въпрос е за фаталните наранявания, които е понесъл мистър Трент. Доколкото разбирам, той е бил невъоръжен и досега не е бил обвиняван в никакво престъпление, но изведнъж се оказва прободен няколко пъти и аз искам да знам дали имате коментар по въпроса по какъв начин случилото се оправдава използването на смъртоносна сила. Първият ми краен срок е осем тази вечер, така че се надявам да се чуем дотогава. Ако не се срещнем, репортажът ми ще отрази безуспешните ми опити да се свържа с вас, за да чуя вашата гледна точка за нещата.
Благодареше й предварително и бе оставил директния си номер в редакцията.
Това, че репортерът й се обаждаше да иска обяснение за употребата на смъртоносна сила, не я тревожеше. В академията не ги учеха да стрелят само веднъж, ако се наложи да използват оръжието си. Ако е наложително да използваш смъртоносна сила, прилагаш толкова, колкото е необходимо, за да постигнеш резултата. Юридически и в отдела нямаше никакво значение дали е наръгала Трент четири пъти или само веднъж. Това, което я разтревожи истински, беше фактът, че някой от колегите й беше дал на журналиста подробности за случилото се и така ги бе извадил в зле информираното публично пространство. Някой се бе обадил на Кастор, като си беше давал сметка, че тези подробности ще послужат като основа на дебат за очерняне.
Имаше чувството, че е изоставена от отдела и трябва да се справя сама.
На вратата на спалнята се почука.
— Рене?
— Обличам се. Идвам след минутка.
— Скъпа, ще правя риба тази вечер. Купих барамунда, прясна, от Австралия. Нали ще можеш да останеш?
— Туту, казах ти! Това, че я наричат прясна, не значи, че е прясна. Как може да е прясна, след като е опакована със сух лед и е пътувала чак от Австралия? Купувай риба, за която си сигурна, че е прясна. Тук, от нашия залив.
Баба й млъкна и Балард се почувства отвратително, че си изкарва раздразнението и гнева на баба си. Зае се да се облече бързо.
— Значи ли това, че не искаш да останеш? — попита Туту зад вратата.
— Наистина съжалявам, но тази вечер съм на работа и ме викат рано — отвърна Балард. — Освен това трябва да взема кола под наем, така че ще изляза съвсем скоро.
— Ох, скъпа, толкова много ти се събра! Не можеш ли да си вземеш почивка тази вечер? Ще ти сготвя нещо друго.
Балард закопча блузата си.
— Работата не е в рибата — каза тя — Сготви си я, Туту. Просто не мога да остана. Съжалявам. Имаш ли нещо против да ти оставя Лола за още два дни?
Отвори вратата. Дребничката й баба стоеше на прага, на лицето й беше изписана тревога.
— Лола винаги е добре дошла — каза тя. — Тя ми е приятелка. Искам обаче и стопанката й.
Балард я прегърна.
— Скоро — каза й. — Обещавам.
Не искаше да лъже баба си, обаче ситуацията налагаше твърде сложни обяснения, ако искаше да е честна. Трябваше да се върне до града. Не само че имаше среща с Фалцър сутринта, но след това трябваше да мине на психологическа оценка — беше наясно, че не може да води тази битка от Вентура. Трябваше да е на кота нула, за да заеме позиция.