Това водеше до предположението. Току-що бе подхвърлила на Кастор бърза топка и предполагаше, че той ще хукне, образно казано, в паника към източника си, за да спаси материала си. Трябваше да му предаде това, което току-що бе чул от нея. И ако имаше условие да не се говори по телефона, тогава Кастор трябваше да излезе от редакцията всеки момент и да отиде да се срещне с източника си.
Единственото й опасение беше, че тайното място на срещата им би могло да е кафенето, в което беше тя в момента. Би било напълно нормално репортер от „Лос Анджелис Таймс“ и служител на полицията да се срещнат случайно в кафене, което е на еднакво разстояние от двете сгради. Биха могли да разменят думи и документи на опашката от клиенти, докато чакат да им дадат поръчаното, или край масата със захарта и сметаната.
Балард проследи с поглед някакъв мъж, който излезе от вратата на „Таймс“ и тръгна в северна посока. След като реши, че не е този, когото очаква, погледна отново към изхода и… сега се появи истинският Джери Кастор. Тръгна на юг, като подмина кафенето по отсрещния тротоар на „Спринг Стрийт“. Балард заряза кафето, което дори не бе опитала, излезе на тротоара и тръгна на юг, без да изпуска от поглед Кастор на другия тротоар.
Преди време би било невъзможно да проследи някого пеша в центъра на Ел Ей заради липсата на пешеходци след като свърши редовният работен ден, от девет до пет. Напоследък обаче мястото се бе оживило, защото много от младите хора, работещи в района, решаваха да избегнат кошмара на убийствения трафик и да заживеят в близост до мястото, където работят. Ресторантите и нощният живот не закъсняха. Тази вечер, почти в осем вечерта, Балард нямаше проблем да се смеси с други пешеходци и да върви след Кастор, макар и да не изглеждаше, че журналистът се опасява от следене. Не погледна назад нито веднъж. Не погледна нито веднъж отраженията във витрините. Крачеше бързо и целенасочено, като човек със задача и краен срок.
Кастор отведе Балард четири пресечки нататък по улицата, до ъгъла на Пета улица, после сви надясно и изчезна в една отворена врата. Балард се зачуди дали това не е финт, за да се отърве от евентуални преследвачи, но когато стигна до мястото, видя неонов надпис, който обявяваше, че мястото е книжарница.
Влезе предпазливо и попадна в огромен магазин, разположен в пространство, вероятно преди това било огромно фоайе на банка. Имаше редици етажерки с книги, поместени между колони в коринтски стил, които се издигаха два етажа нагоре до богато украсен таван. На една стена висеше скулптура от книги, подредени като морска вълна. Балкони пред щандове за изкуство и използвани грамофонни плочи предлагаха гледка към основния етаж, който беше пълен с клиенти. Балард нямаше представа, че това място съществува, и заради вълнението едва не забрави защо всъщност е дошла.
Прикри се зад две етажерки с класици и огледа долното ниво, за да открие Кастор. Не го видя никъде, но беше невъзможно да види всички ъгълчета заради многото етажерки, колоните и други препятствия.
Видя мъж с бадж с името му, закопчан за ризата, да отива към касите до вратата.
— Извинете — спря го тя. — Как да се кача горе?
— Елате, ще ви покажа — отговори мъжът.
Отведе я до ниша, която не бе видяла, и посочи стъпалата нагоре. Тя му благодари и бързо се качи.
От горното ниво се виждаше идеално почти цялата площ долу. Имаше няколко ниши за четене, отделени с етажерки, поставени под прав ъгъл, с кожени кресла или канапета. Мястото беше идеално за тайни срещи.
Тя огледа долното ниво два пъти, преди да открие Кастор в ниша почти точно под нея. Седеше на ръба на канапе и разговаряше тихо, но живо с друг мъж. Мина малко време, преди онзи да се обърне и тя да види лицето му.
Беше лейтенант Фалцър.
Балард не знаеше дали трябва да се възмути на предателството на лейтенанта, или да се радва, че е научила откъде изтича информацията и че би могла да направи нещо по въпроса.
Извади телефона си и тайно направи няколко снимки на двамата долу. В един момент дори включи на видеозапис, защото Кастор стана, сякаш бързаше, и погледна Фалцър отгоре. Махна с ръка пренебрежително, после излезе от нишата и тръгна към вратата. Балард остави видеозаписа включен, докато репортерът не излезе на улицата.
Върна обектива назад, към нишата, в която седеше Фалцър, но него вече го нямаше. Тя свали телефона и огледа магазина щателно. От лейтенанта нямаше и следа.