— Да си вътре в една стая и извън нея са съвсем различни неща — възрази Таусън. — Клиентката ми е била нападната, упоена, може би изнасилена — и всичко това се е отразило на възприятията й.
— Завесите бяха спуснати — добави Балард. — Не знаех, че съм в стаята, от която се излиза на онази веранда.
Таусън махна пренебрежително с ръка.
— Това не води никъде, лейтенант. Губите ни времето. Ясно е, че тук има скрит дневен ред. Опитваш да изнамериш аргументи за отстраняването на детектив Балард поради несъществуващи причини. Не е избягала. Останала е и е рискувала живота си, за да спаси чужд живот. Наистина ли искаш да обърнеш това срещу нея?
— Няма никакъв скрит дневен ред! — отсече Фалцър — И възразявам остро срещу тази квалификация на нашето разследване. Това е истинско безобразие!
— Искаш ли да говорим за безобразия? — попита Таусън. — Добре тогава. Ето това е безобразие.
Отвори куфарчето си, извади сгънат на две вестник — сутрешния брой на „Лос Анджелис Таймс“, и го сложи на бюрото. Репортажът за смъртта на Трент беше в долния ъгъл на първа страница. Като автор беше отбелязан Джери Кастор.
— Нямам нищо общо с репортажите в медиите — каза Фалцър — Не мога да диктувам доколко пълен или непълен е един репортаж.
— Глупости! — възкликна Балард.
— В този репортаж има подробности, които липсват в официалното съобщение за пресата, което полицията пусна вчера — каза Таусън. — И не само това, но включването на някои подробности и изключването на други поставя клиентката ми в неблагоприятна светлина. Репортажът цели да нанесе удар по репутацията й.
— Няма да се занимаваме с начините, по които получават информацията си в „Таймс“ — каза Фалцър
— Това не звучи добре, особено предвид факта, че най-вероятно информацията е дадена на вестника от главния разследващ — отвърна Таусън.
— Предупреждавам ви! — извика Фалцър ядосано. — Мога да изтърпя много от вас двамата, но няма да позволя да петните репутацията ми! Играя по правилата!
Лицето на лейтенанта се зачерви от гняв. Изнасяше истинско шоу. Освен това наливаше вода в мелницата на Балард и адвоката й.
— Гневът ти показва съгласие, че предаването на подробности извън договореното съобщение за пресата е нарушаване на правата на детектив Балард и на политиката на полицията на Лос Анджелис — каза Таусън.
— Казах, че ще проверим как е изтекла информацията — отвърна Фалцър.
— Защо? — попита адвокатът. — Това незаконно ли е, или само нечестно?
— Да, незаконно е! — тросна се Фалцър — Ще разследваме.
Таусън посочи компютърния екран на лейтенанта и каза:
— Е, лейтенант, бихме искали да помогнем за това разследване. Ще ти дадем линк. Ти го отвори.
— За какво говориш?! — попита Фалцър — Какъв линк?
— Това е интернет сайт, който ще представим пред ръководството на полицията и медиите на пресконференция по-късно днес — отговори Таусън. — Сайтът е „Джери и Джо, точка, ком“. Отвори го на екрана си.
Компютърът на Фалцър беше на странична ъглова поставка до бюрото, така че всеки, седнал отпред, също виждаше дисплея. Той го включи, отвори браузъра и започна да пише адреса.
— Джери — подсказа му Балард. — Като Джери Кастор.
Фалцър се сепна, пръстите му за миг увиснаха над клавиатурата.
— Всичко е наред, лейтенант — обади се Таусън. — Това е само интернет страница.
Фалцър продължи да пише. Страницата се отвори на екрана. Беше единична — видеозапис с продължителност девет секунди с маркер за датата и часа, който се повтаряше отново и отново — висок ракурс, Фалцър и Джери Кастор се срещат в книжарница. Таусън бе измислил идеята за интернет страницата сутринта, бе купил домейна и беше качил записа, докато с Балард закусваха.
Фалцър изгледа филмчето смълчан и стъписан. След третия път изгаси екрана. Беше извърнал лице от Балард и Таусън, така че никой от двамата не виждаше изцяло изражението му. Беше навел глава обаче и явно разсъждаваше върху сполетелия го проблем. За миг определи, че записът с маркер за дата и час говори сам за себе си и в тази ситуация няма шанс да се защити. Като политик — изглежда, беше усвоил нравите им, както показваше записът, — се обърна бавно към Балард и Таусън. Лицето му изразяваше нещо средно между паника и примирение с неприятните последици.