— Гениално прозрение — намеси се Арета. Рос не й обърна особено внимание, само я изгледа с поглед гласящ „това пък какво беше?“ и продължи:
— Върху основата са вдигнати стените и накрая е поставена бетонна плоча върху тях — Дони спря, за да помисли още минутка: — Само това ми идва наум и според мен това е правилният отговор на задачата. Всичко е елементарно и логично.
— Мога да се съглася донякъде с логиката ти, но трябва да те предупредя още от сега, че не си прав.
— Какво имаш предвид? — включи се в разговора и Нанси, която до този момент само слушаше и не смееше да се обади.
— Погледнете тавана и вижте ъглите. Проследете местата, където той се свързва със стените. Нещо привлича ли вниманието ви? Нещо да ви изглежда странно и противоречащо на теорията на Дони?
— Сякаш бетонът е излят — отбеляза Арета, която след пауза от няколко секунди добави: — Но това е…
— … невъзможно — допълни я Рос.
— Точно така — подкрепи ги Форд с одобрително кимване на главата си. — Трябва да призная, че, по мое мнение, да се построи това помещение е невъзможно. Може и да има някакъв невероятен начин за постигането на това, но аз не съм запознат с него. Но, ако съществува такъв начин, то тогава някъде тук трябва да има „изход“. Помислете — подкани ги той. — Изграждането на този куб изисква човешка намеса от вътрешната страна. Да, но този човек трябва да излезе отнякъде.
— Може би бетонът е излят в калъп, който е бил разглобен и премахнат през споменатия „изход“, след което той е бил запълнен — констатира предположението си Рос.
— Отново няма да се съглася с теб — контрира го Форд. — Но за момент да приемем, че си прав и това, което казваш е истина. Да си представим този калъп. Той трябва да представлява огромен метален куб, в който да има още един по-малък. Между двата се намира пространството, в което би трябвало да се налива бетонът. Но!!! — наблегна Форд: — Малкият куб трябва да е заловен с нещо за големия. Да приемем, че това е осъществено с метални пръти. Има и други начини, но този е най-логичният, по мое мнение. Бетонът се излива в празното пространство и се разпределя навсякъде. Когато се втвърди обаче, идва интересната част от упражнението. Някой трябва да отстрани малкия куб. Това означава, че трябва да влезе вътре. Но как? — Стюърт ги изгледа и тримата, очакващ някакъв отговор. Те не успяха да предложат такъв. — Трябва да са оставили някакъв „вход“. И стигаме до най-невъзможната част: действителното отстраняването на метала. Говорим за изключително здрав метал, който да е способен да издържи такава огромна бетонна маса без да се деформира. Обаче приемаме, че и това е възможно. Знам, че не е, но просто за случая да го приемем. Но как по дяволите ще се отстранят държащите метални пръти. Та нали те вече са бетонирани. Единственият начин да се прикрият е да се замаскират със замаска. Някой от вас да вижда следи от замазване? — следи естествено нямаше.
— Като слушам обясненията ти, Форд — започна Нанси, — клоня към извода, че наистина е невъзможно да се построи този куб.
— Ако кажа, че не съм съгласен с теб, ще излъжа — призна си Форд. — Но фактите са други. Това помещение е построено. Проблемът е, че не мога да конфигурирам как? Все си мисля, че някъде тук трябва да има „изход“. Предлагам да го потърсим. И без това няма какво друго да правим. Все отнякъде сме влезли. — Той извади кърпа от единия си джоб и я уви около ръката си. Започна да удря стената.
— Смятам, че си прав Форд. Трябва да има „изход“, няма друг начин да се озовем тук — съгласи се Рос. — Щом има вход, трябва да има и изход.
Четиримата започнаха да обсипват стените и пода с удари. Всички последваха примера на Форд и увиха около ръцете си по някакво парче плат, за да не наранят кожата си. Бетонът бе неизмазан и шуплест. Твърдостта му би разкъсала доста лесно меката повърхност на ръцете.
След повече от час усърдно „блъскане“ те се отказаха. Или „изходът“ се намираше по-нависоко по стените или на тавана, там където те не достигаха, или просто такъв нямаше. Те не искаха да приемат втория вариант, защото звучеше също толкова налудничаво, колкото и странните разбирания на философите. Бяха изморени, ръцете ги боляха и потта се стичаше по лицата им.
— Откъде идва тази противна светлина? — учуди се Нанси.
— Нямам представа — отговори честно Форд.
— По дяволите, хора, това е невъзможно! — извика Арета. — Как сме се озовали тук? Защо? Кой ни е вкарал в тая дупка?
— Това може да е някакъв експеримент — предположи Нанси. — Сигурна съм, че правителството има пръст в тая работа. Спомняте ли си случая, в който… — тя спря за миг, преценявайки думите, които изрече и каза: — Няма значение. Не може да си спомняте нещо, което не знаете.