— Няма проблем, Нанси — успокои я Форд. — Ние търсим само същността на упражнението и се надяваме разказът ти да ни доведе до някакъв разумен извод, който да ни помогне да се измъкнем от тук.
— Петимата се чувстваха заплашени. Те знаеха, че тайните им са разкрити и имаше два изхода от ситуацията — да убият този, който ги знаеше, или да прикрият следите си. Те избраха втория вариант поради факта, че дори и да се отърват от „знаещите“, те може би не бяха единствените, разполагащи с тази информация. Те стремително се втурнаха да променят и да покриват мръсните си дела. По този начин въвличаха други хора, които не бяха известни на СОР. Казано с прости думи, всичко беше една постановка, за да се направи по-голям удар срещу престъпността. Целият експеримент целеше да се разкрият и арестуват колкото се може повече участници в дадена престъпна мрежа или организация.
— Интересен разказ, но според мен цялата заслуга е на Еспондринала, не е ли така? — потърси отговор Рос.
— Донякъде е така. Без него едва ли този експеримент би бил осъществим — призна Нанси. — Но има и друг фактор. Слабото място на престъпниците е, че се страхуват повече от себеподобните си, отколкото от полицията. В устрема си да избегнат опасността от конкуренция те се разкриха за властите на реда.
— Наистина интересна история — пак се съгласи Рос, — но едно нещо не ми стана ясно. Какво по дяволите ви свързва с всичко това? Нали сте от ФБР?
— СОР работи с изключително голям брой полицейски и военни организации — Интерпол, ФБР, ЦРУ и още много. Ние го наричаме „обмяна на опит“.
— Ти ни разказа всичко това, защото смяташ, че това е някакъв експеримент, нали Нанси? — това беше Форд.
— Така мисля. Само че не ми е ясно едно нещо: никъде не видях камери и микрофони, а стената е много дебела, за да се чува нещо друго освен шум през нея. Така че е невъзможно външно подслушване.
— Ако това е експеримент — поде Арета, — а ти мислиш, че е точно такъв, Нанс, ми убягва още нещо. При провеждането на един експеримент, практика е в „групата“ да се внедрява вътрешен човек. Съгласна ли си с мен, мила?
— Да — едновременно с отговора си Нанси кимна.
Арета продължи:
— Аз и Нанси не сме. Мога да гарантирам за това. Господин Форд спомена, че е архитект и донякъде доказа твърдението си. Ами вие, господин Рос, каква е вашата професия? С какво се занимавате, за да преживявате?
Дони Рос представи пред тях най-лукавата си усмивка. Той започна гърлено да се смее и да повтаря: „О, Господи! Не мога да повярвам!“
Двете жени и другия мъж бяха изумени. Те определено не очакваха такава реакция в отговор на въпроса на Арета.
— Какво ви е толкова смешно? — отправи въпрос към Рос Нанси.
— Това, скъпа — той направи вълновидно движение с дясната си ръка, а после и с лявата, сякаш изпълняваше някакъв смешен танц.
— Какво имаш предвид? — упорито се мъчеше да достигне до смислен отговор Нанси.
— Всичко това — започна Рос — е един кошмар. Не виждате ли, че това, което се случва, е невъзможно? Толкова ли сте слепи и заслепени, че не виждате очевидната истина? „Прогледнете“ най-накрая. Нима не разбирате? Кажете ми, откъде идва тази светлина? Защото аз не виждам осветително тяло наоколо. Не, няма източник на осветлението. А, доколкото аз разбирам от физика, за да се освети едно помещение, е нужно да има източник на светлина. Ами този бетонен куб? Това чудо е по-невъзможно за построяване дори и от пирамида.
— За всичко, може би, си има логично обяснение, Рос — намеси се Форд.
— Добре, съгласен съм с теб — призна Дони, — но обясни това — той разпери двете си ръце напред.
— Какво трябва да обясня, Рос? Не разбирам какво искаш да демонстрираш с това? — учуди се Форд.
— Сега ще ти покажа — Рос бръкна в задния джоб на джинсите си и извади от там черен кожен портфейл. Подаде го на Стюърт и му каза: — Погледни. — Жените застанаха зад взелия в ръцете си портфейла, опитвайки се да надникнат в съдържанието, което трябваше да разкрие нещо странно. Форд разтвори сгънатия на две кожен атрибут и погледна в лявата преградка. Около две минути се взира в съдържанието и го затвори. Жените не успяха да прочетат написаното на металния предмет.
— Мамка му — изруга Стюърт, — наистина е невъзможно.
— Историята ми не е дълга — подхвана Рос. — Нямам особени постижения в живота си, нито мога да се хваля с дребни победи в обществото. Единственото нещо, с което съм се гордял винаги, е, че успях да стана пожарникар. Това е една много уважавана и почитана професия. Да спасяваш човешки животи е най-важното нещо в света. Аз бях достигнал своя връх в развитието си. Все пак всички се борим, за да постигнем целите си. Аз бях достигнал моите.