Та това бяха моят рапорт за операцията и преценката ми за изпълнената, но неуспешна мисия. Най — важното беше, че очакваната дата на завръщането ми е настъпила и вече съм си у дома.
По-сложен беше въпросът с рапорта ми за Сара Ортега, за който имах нужда от още информация.
В живота, любовта и войната обикновено има ясни победители и победени. Но се затруднявах да определя дали в тази кубинска операция изобщо има печеливши. Струва ми се, Сара разбираше, че Фелипе не е бил съвсем честен с нея, и бях сигурен, че от ЦРУ не са били честни нито с Фелипе, нито с Едуардо. А те двамата определено не бяха честни с мен. Както и Сара всъщност, която обаче си мислеше, че ме лъже за мое добро. Така оправдаваме лъжите към хората, които обичаме. Що се отнасяше до Фелипе, той лъжеше за свое добро, ама пък аз чуках гаджето му, тъй че бяхме квит. Пропусках ли някого? А, да, Джак, който още отначало нямаше вяра на никого. Старците са виждали какво ли не и са недоверчиви. Някой ден и аз щях да съм такъв, ако доживеех до тогава. А Карлос… а бе, голяма риба, наистина.
И всичко това ми напомни за Антонио, който цитираше Хемингуей, че кубинците все се мамели един друг. Писателят явно е живял в Куба достатъчно дълго, за да стигне до това заключение — а дори не познаваше Антонио, Карлос, Фелипе и Едуардо. Или Сара Ортега, която не ме беше мамила, ама пък ме лъжеше. Хрумна ми, че кубинските изгнаници и ЦРУ се заслужават едни други.
А бе, всичко това беше една голяма групова чекия и ако изобщо имаше печеливш, май трябваше да е ЦРУ. Управлението имаше нужда от победа в Куба. Бая се бяха забавили.
Стигнах на Чартърния кей и продължих чак до края, където преди приставаше „Мейн“. Безброй пъти бях извървявал този път в малките часове на нощта.
Последното място беше свободно. Явно още никой не го беше заел.
Погледнах към Гарисън Байт, към отразяващите се във водата светлини на пристанището, към ясното звездно небе и залязващата луна.
Спомних си последния път, когато бях видял тук „Мейн“ вечерта преди Джак да ме закара на международното летище в Маями. Тогава като че ли бях изпитал предчувствие, че повече няма да видя яхтата, но по-скоро защото си мислех, че аз няма да се върна, отколкото че няма да се върне „Мейн“.
Замислих се и за онзи момент, когато Карлос, Едуардо и Сара се бяха приближавали по кея и Джак ми каза: „Ей! Тая наистина е готина!“. Трябваше да прибави и: „Задават се неприятности“. Не че това щеше да промени нещо.
Не ми се прибираше вкъщи, затова седнах на кея, облегнах се на едно вързало и се зазяпах във водата и небето; вдишвах соления въздух, който винаги ми напомня за детството ми в Мейн.
Струваше ми се, че в онова, което се беше случило, има конкретна цел и тя е да ме избави от всичките ми земни притежания, от заемите и задълженията ми, от нещо, което почваше да се превръща в същото като работата ми на Уолстрийт.
Освен това бях удовлетворил желанията си за нови приключения, че и отгоре. Можех да мина и без престрелката в мангровото блато, двубоя с жука и най-вече обстрела с трийсетмилиметровото оръдие. Всички тези неща обаче отговаряха на професионалните ми умения и някой военен психолог със сигурност щеше да ми предпише такова завръщане в строя с оглед на здравословното и психическото ми състояние. Най — добрият лек за посттравматичен стрес е новият стрес.
А сега трябваше да реша какво да правя, с което щях да се заема утре. Или вдругиден. Като начало, щях да замина за Мейн.
Май се поунесох и в тези уязвими полусънни минути в мислите ми се промъкнаха лицето и гласът на Сара.
Явно здравата бях лапнал, обаче всъщност извън Куба не ни свързваше абсолютно нищо. Ваканционните връзки понякога са силни, но както гласи една стара песен, слънчевата топлина охлажда много среднощни целувки.
Като оставех настрани добрия секс, стоеше въпросът за доверието. Не знам за жените толкова, колкото си мисля, ама бях почти сигурен, че лъжите на Сара са били наложени от операцията и че иначе не е такава. Затова ми беше дала копие на картата на съкровищата — за да демонстрира доверие, но и за да изкупи лъжите си. Можех да ѝ простя лъжите, за които я бяха инструктирали, както и недомлъвките — освен лъжите за Фелипе, които по-скоро бяха лични, отколкото заради операцията. Да не споменавам, че беше излъгала и него. И това може би ми показваше нещо за бъдещето. А и какво толкова правеше в Маями, еба ти?