Та значи трябваше да се смятам за късметлия, че съм избегнал и този куршум, освен всички други. Мак най-после беше свободен.
Небето просветляваше и чайките почваха да се обаждат.
Изправих се, прозях се и се протегнах. Често бях спал на яхтата, обаче на кея ми беше за пръв път.
Чартърният кей се събуждаше и видях, че шкиперите и екипажите подготвят яхтите си за клиентите, които щяха да заприиждат след около час. След като вече не участвах във всичко това, можех да призная, че не е било чак толкова зле и ще ми липсва.
За последен път хвърлих поглед към празното място на „Мейн“ и си я представих там, после се обърнах и понечих да тръгна към къщи. Щях да пия едно кафе и да си събера багажа. Дали имах пуловер?
В първия момент си помислих, че още спя или че пак ми се явяват призраци. Или че подобно на много мъже, които са обичали и изгубили, я виждам във всяка срещната жена. Обаче жената, която се приближаваше по кея към мен, носеше бели дънки, синя тениска с якичка и бейзболна шапка. И имаше грациозна походка.
Тя ми махна с ръка и извика:
— Предчувствах, че ще те намеря тук!
Не че се втурнахме един към друг, ама и двамата закрачихме доста бързо и след няколко секунди вече се прегръщахме.
— Искам разрешение да се кача на борда — прошепна тя.
— Добре дошла на борда.
Банално, знам. Ама… какво пък, по дяволите!
Благодарност
Добрата художествена измислица се основава на факти и аз имам късмета да познавам хора, които знаят повече, отколкото мога да открия в интернет.
Първо бих искал да благодаря на един човек, с когото се запознах в Куба и който честно ме запозна със съвременната кубинска политика, култура и живот. Той предпочита да остане анонимен по понятни причини, но сам си избра псевдонима Лола. Благодаря ти, Лола, където и да си. Пази се.
В тази книга има много морски сцени и тъй като съм израснал на Лонг Айланд, познавам достатъчно любители моряци. Помолих четирима от тях да прочетат и коригират моментите, които се развиват в открито море. Всички евентуални грешки в тях, естествено, са само мои.
Първо, благодаря на моя стар приятел Том Есман, който също като главния ми герой Мак е ловил риба и е плавал във водите на Кий Уест, и знае почти всичко за яхтите. Том не само е запален риболовец и страхотен моряк, но е и ненаситен читател, и това щастливо съчетание ми позволи да внеса реализъм в морските сцени.
Моят приятел от детството Дан Барбиеро също е прекарал години в морето. Дан (Йейл, випуск 1966) и съпругата му Хелън ни придружаваха с жена ми в Куба на йейлската ни учебна екскурзия, където научихме много за кубинския ром и други неща. За да ми помага в проучванията за романа, Дан си водеше подробни записки и направи много снимки на дайкирита и мохито, както и няколко на Хавана. Благодаря на Дан и Хелън за веселата екскурзия.
Често съм благодарил на моя голям приятел Джон Кенеди, трудов арбитър, бивш заместник — началник на полицията в окръг Насау (щата Ню Йорк) и член на Нюйоркската адвокатска колегия, задето споделя с мен своя опит в областта на наказателното право. Сега обаче му благодаря за споделените знания за морето. Джон е истински ренесансов човек.
Моят четвърти моряк, Дейв Уестърман, също ми е голям приятел, голям правист и голям моряк. Круизите с Дейв в Лонгайландския залив и край остров Манхатън през почивните дни с неговата луксозна яхта, в чиято покупка се включих и аз, бяха и работа, и удоволствие — и това се приспада от данъците, доколкото позволява законът.
Може да сте забелязали, че след трийсет и пет години сътрудничество с едно и също издателство, сега романът е издаден от „Саймън & Шустър“, високоуважавана институция в нюйоркското книгоиздаване, където ме посрещнаха с отворени обятия, сякаш репутацията ми не ме е изпреварила. Най — радушни бяха Каролин Рийди — президент и генерален директор, Джонатан Карп — президент и собственик, и страхотната ми нова редакторка Мерисю Ручи, чиято отлична репутация на редактор и писател е напълно заслужена. Благодаря на всички в издателството за това, че направихте тази промяна по-лесна и приятна.
Нямаше да попадна в „Саймън & Шустър“, ако не бяха усилията и ценните съвети на моите вещи и работливи литературни агентки Джен Джоъл и Слоун Харис от Ай Си Ем Партнърс. Джен и Слоун обичат литературата и го проявяват в страстта, която влагат в своята професия. Понякога даже разговаряме за пари.