— Май ще е доста тежка работа. С кого ще я вършим? Карлос извади от джоба си визитка и я плъзна по масата. Погледнах я. „Карлос Масия, адвокат“. Имаше скъп адрес в Саут Бийч, обаче липсваше име на адвокатска кантора.
— Известен съм в Маями — осведоми ме той.
— С какво?
— С връзките си с кубински антиправителствени организации.
Оставих визитката на масата и вперих очи в Карлос Масия. Колкото и странно да звучи, радвах се, че си имам работа с юрист. Някои от тези антиправителствени кубинци са каубои, понякога вятърничави и често опасни за себе си и другите.
— Кой ме препоръча?
— Амигос.
— Обяснете ми какво ви трябва, господин адвокат.
Той огледа оживеното заведение.
— Стените имат уши.
— Всъщност гъмжат от термити. И на никого не му дреме за какво говорите. Вижте, господин Масия, вие ми предлагате два милиона долара и сте наясно, че ще ми дойдат добре, обаче…
— Можете да си изплатите заема за „Мейн“.
— Обаче няма да извърша нищо незаконно за тези пари.
— Няма и да ви карам. Аз съм адвокат.
— А вашите амигос? И те ли са адвокати?
— Не. Но ви уверявам, че ще нарушите единствено кубинските закони. Това смущава ли ви?
— Само ако ме хванат.
— Тъкмо това е въпросът. Ако не ви хванат, ще сте с два милиона по-богат и няма да сте нарушили американските закони. — Той се усмихна. — Освен ако пропуснете да си платите данъците за тези пари.
Като стана дума за смърт, данъци и хващане, го попитах:
— Опасно ли е?
— Това ще решите сам, когато чуете каква е работата.
— Опасно ли е, Карлос?
— В Куба е опасно.
— И очаквате да си рискувам живота за някакви си мизерни облагаеми два милиона долара?!
Той хвърли поглед към голите ми ръце. Белезите от шрапнели и изгаряния не хващат тен.
— В Афганистан сте рискували живота си за много по-малко.
— Това беше държавна работа. С безплатно медицинско обслужване.
— Наградили са ви със Сребърна звезда и две Пурпурни сърца. Значи не ви е страх от опасности.
Не отговорих.
— Тъкмо затова се обръщаме към вас.
Пак не отговорих.
— И имате хубава яхта. — Карлос се усмихна. — И ми харесва името ѝ. „Мейн“. Дълбоко символично. Епизод от общата ни история.
— Кръстих я на родния си щат. Не на военния кораб.
— Да, вие сте от Портланд. И нямате семейни ангажименти тук. И сте отговорен единствено пред себе си. Освен това знам, че като на бивш офицер, може да ви се има доверие.
— Понякога пия повечко.
— Стига да не ставате приказлив. А и нямате връзки с кубинските антиправителствени организации. И предполагам, че не изпитвате добри чувства към комунистическия режим. Нали така?
— Между нас казано, Карлос, не ми пука нито за едните, нито за другите.
— Е, това си е ваше мнение. Но ако трябваше да се обзаложа — а аз действително залагам пари, — бих казал, че ще се радвате, ако ония комунистически копелета се разкарат. — Той пак се усмихна. — Ще можете да правите круизи до Хавана.
— Ще мога и когато отношенията ни се подобрят.
— Не разчитайте на това. Междувременно аз слагам два милиона долара на масата.
Погледнах надолу. Нямаше нищо друго освен визитката и пепелника. В това заведение още се пушеше.
— Трийсетте хиляди за турнира ми звучат добре.
— Изобщо не ми дреме за турнира, капитане. Това е само прикритие, както разбирате. Всъщност вие няма да плавате за Куба с „Мейн“. На борда ще е вашият помощник Джак Колби. Ще осигурим втори член на екипажа, както и трима страстни риболовци. Вие и един от клиентите ми ще отлетите за Хавана с напълно законен чартър. След като си свършите работата, ще се качите на яхтата си и ще се върнете тук с нея.
— С какъв товар?
Карлос се наведе към мен.
— Шейсет милиона щатски долара. Два, от които ще задържите за себе си.
— Пет.
Той ме погледна.
— Ще трябва да се спазарите за това с клиентите ми.
— Добре. А как ще бъде компенсиран моят помощник — капитан?
— Вие ще си прецените. — И добави: — На господин Колби няма да му се наложи да рискува живота си и съответно няма нужда да знае повечето подробности.
— Още кой ще рискува живота си?
— Още неколцина.
— А вие?
— Не. Аз съм персона нон грата в Куба.
— Ясно. — Е, в болницата си бях обещал в бъдеще да внимавам повече. Обаче…
Карлос си погледна ролекса.
— Мисля, че ви дадох достатъчно информация, за да прецените дали искате да научите повече от клиентите ми, които са на разположение в момента.