Замислих се за това. За инструктажа за операцията. Бях участвал доброволно в опасни мисии, защото се отнасяше за родината ми. Сега се отнасяше за пари. Много. И можеше да не е чак толкова опасно, колкото смяташе той. За Карлос, адвоката от Маями, опасно щеше да е и шофирането по обратния път след залез — слънце. Моето мерило за опасност обаче беше толкова високо, че дори днес, четири години след Афганистан, вярвах, че съм в състояние да се справя почти с всичко. Ама пък може би тъкмо така се бях озовал в болницата.
— Можете да разговаряте с моята клиентка, с която ще летите до Хавана. Тя ще е съвсем откровена с вас.
„Жена?“
— Освен това, честно казано, преговаряме и с други за тази работа.
— Изберете най-ниската цена. — Изправих се. — И платете сметката, ако обичате.
Карлос също стана.
— Двамата ми клиенти могат да се качат на борда на „Мейн“ след петнайсет минути. По-добре чуйте какво ще ви кажат.
— Чух достатъчно.
Той изглеждаше крайно разочарован.
— Добре. Ще съобщя на клиентите си. Или пък… Хрумна ми нещо. Съобщете им го сам. Може ли да наемем яхтата ви за залезен круиз? Колко взимате за това?
Беше ловък. Поне така си мислеше. Трябваше да му отговоря с „адиос“, но вместо това му предложих:
— Вие ми дайте оферта.
— Две хиляди.
— Колко души?
— Трима, като броите и мен.
— Чакайте ме след половин час при яхтата. Какво пиете?
— „Куба Либре“ — усмихна се той.
— До скоро. Дайте щедър бакшиш на барманката.
Прекосих шумното помещение, махнах на Амбър и излязох на Уайтхед Стрийт. Наблизо беше знакът за нулевия километър на шосе 1, буквалният край на пътя, който започваше в Мейн. Бях размишлявал сериозно на тази тема, обикновено под въздействието на някоя и друга бира. И сега ми хрумна още нещо: сто и шейсет километровото пътуване до Хавана започва с една — единствена погрешна стъпка.
4
Кий Уест е широк само километър и половина и е дълъг шест и половина — тук човек се придвижва здравословно пеш или с колело, особено ако плановете му включват алкохол. Бях дошъл пеш в „Зеленият папагал“ от бунгалото си на Пайн Стрийт, затова сега закрачих към пристанището. Приятен ветрец полюшваше палмите и денят беше ясен, тъй че залезът обещаваше да си струва двете хиляди долара.
Пратих есемес на Джак, който чистеше яхтата, в случай че кубинецът пожелае да я види: „Имаме 3 клиенти, романтичен круиз. Куба Либре, веднага“.
Е, ако не друго, поне тази вечер щях да изкарам два бона. А и без това, какво щях да правя с два милиона?
Излязох на Дювал Стрийт, главната улица на Кий Уест, километър и половина барове, вариетета, магазини за тениски, бутикови хотели и улична сцена, в сравнение с която Марди Гра е пълна скука. Особено ми харесва Фестивалът на фантазията, който се провежда на Дювал през седмицата преди Хелоуин и по време на който много дами джиткат само по бодипейнт — което щеше да ми липсва тази година, ако заминех за Куба.
Получих отговор от Джак, който имаше сгъваем джиесем и тъкмо се беше научил да праща есемеси: „Същият кубинец, дето имахте среща в „Папагала“ ли?“
Отговорих му: „Да“. И стига си задавал въпроси на капитана.
Исках да стигна на яхтата преди клиентите, затова спрях такси и казах на шофьора да ме закара на Чартърния кей.
Кий Уест има около двайсет и пет хиляди жители без туристите, но иначе си е село и общо взето всички се познаваме, тъй че шофьорът ми беше познат, казваше се Дейв Кац. Преди беше карал такси в Ню Йорк.
— В морето ли ще излизаш тази вечер? — попита ме той.
— Романтичен круиз.
— Аха. Как върви бизнесът?
— Вече живва.
— А дано. Когато се отвори Куба, свършено е с нас.
— Що така?
— Туристите ще летят за Хавана и круизните кораби изобщо ще престанат да спират тука.
— „Две нации — една ваканция“ — напомних му.
— Глупости. Прецакани сме.
Продължих да му напомням:
— В Хавана няма Фестивал на фантазията.
Дейв се засмя.
— След пет години Хавана ще е същата като отпреди Кастро. Еротични шоута, хазарт, малолетни проститутки, евтини ром и пури. Как ще се конкурираме с това?
— Не знам, Дейв. Не съм мислил за това.
— А трябва. Кубинците ги бива да правят пари. Виж Маями. Целият е техен. Още щом паднат комунягите, Хавана ще стане като Маями. Само че с хазарт. И ще е по-евтино. Прецакани сме.
За щастие пътят до Чартърния кей беше кратък. Дадох на Дейв двайсетачка и един съвет: