6
Джак пристигна с пазарска количка и отдалече се провикна:
— Ония бобаджии на борда ли са вече?
Е, даже да бяха, щяха да се обидят и да си тръгнат. Джак Колби не уважава политическата коректност, културното разнообразие, половото равенство и изобщо каквото там е на мода в момента. Обаче няма проблеми с хомо-и транссексуалното население на Кий Уест. „Всеки трябва да се чука“ — гласи неговото кредо.
Двамата разтоварихме количката и видях, че е купил две еднолитрови шишета контрабанден кубински ром — „Рон Каней“ и „Рон Сантяго“. Както и кока-кола, лайм, торба лед и някакви отвратителни снаксове. „Мейн“ не е яхта за партита, обаче през годините съм имал интересни чартъри, например няколко пиянски оргии. Капитанът и помощникът не могат да пият, естествено, но когато корабът е закотвен, могат да се чукат. Тая работа си има хубавите страни.
Прибрахме провизиите в камбуза и Джак се качи горе, седна на единия от рибарските столове, запали цигара и попита:
— Какви са тия типове?
Отворих си кенче кола и се настаних на стола срещу него.
— Оня, с когото се срещнах в „Папагала“, е адвокат от Маями, казва се Карлос. Има още един мъж и една жена.
— Защо се е срещнал с тебе в „Папагала“ само за да обсъждате романтичния круиз?
— Искаше да види прочутия „Зелен папагал“.
— Айде бе. — Джак дръпна от цигарата си. След три години работа с мене знаеше, че задава прекалено много въпроси, но преди да пристигнат кубинците, щях да му разкажа за риболовния турнир. И за другата работа.
Джак Колби беше седемдесетинагодишен, висок, мършав и в доста добра форма. Имаше дълга отметната назад оредяваща кестенява коса и постоянна тридневна брада, а кожата му изглеждаше като нещо, оставено прекалено дълго в тостера. Винаги носеше дънки и маратонки, никога шорти и джапанки, и днес се беше нагласил с любимата си тениска: „Аз убивам хора“.
— Не е зле да си сложиш фирмената тениска на „Мейн“, която ти дадох — посъветвах го.
— Слушам, сър.
Което всъщност означаваше „майната ти“. Понякога ме нарича „капитане“ и никога не съм сигурен дали има предвид някогашното ми военно звание, или сегашната ми длъжност на лицензиран морски капитан. И в двата случая има предвид „задник“.
Джак е бил войник, а колкото и кратко да си служил, военната дисциплина ти остава за цял живот. Както понякога ми напомня той, „Човек е офицер и джентълмен по закон, обаче е задник по собствен избор“.
Освен това армията не насърчава близките отношения между офицери и войници, което също остава за цял живот, обаче между нас с Джак имаше нерушима бойна дружба и въпреки че рядко общувахме, всъщност бяхме приятели.
— Колко ще им вземеш? — попита той.
— Две хиляди.
— Бива.
— Ще си ги поделим.
— Мерси. Дано тая кубинска мацка да е готина.
— Тя е американка от кубински произход. А и какво ти пука? Толкова си дърт, че ти се втвърдяват само артериите.
Джак се засмя.
— Айде бе! Пък на мене ми се струва, че прекалено дълго си се въргалял из окопите с твоите гейски войничета.
Двамата прекарвахме прекалено много време заедно и забелязвах, че когато съм край Джак, псувам по- често от обикновено и се правя на многознайко като него. Дано не ми се лепнеше завинаги. И без това си имах достатъчно проблеми.
Когато навремето дойде да търси работа на „Мейн“ — по тениска с надпис „Раняван ветеран — някои части изискват повторно сглобяване“, — Джак Колби каза, че бил чул за военното ми минало, и вместо препоръка ми връчи своята ДД–214, заповедта за освобождаването му от военна служба, която пазеше на чисто и сигурно място в прозрачен джоб, тъй като беше важен документ, изобилстващ на военни съкращения, характеризиращи службата му. От графа 13 научих, че е освободен през 1969–а, а друга графа ми показа, че е служил една година в чужбина. Сред наградите му имаше Медал за служба във Виетнам, Значка за участие в бойни действия на пехотата, Бронзова звезда и Пурпурно сърце. Като местоживеене при постъпване в армията беше посочен Патърсън, щата Ню Джърси, а като последно поделение — Форт Бенинг в Джорджия. Служебният му номер започваше с РА, „редовна армия“, което означаваше, че е подписал тригодишен договор. Имаше ВС — „военна специалност“ — 11–Б, което означаваше пехотинец, а в графата „гражданска специалност от военен интерес“ пишеше „няма“. Също като мене. Бяха го произвели редник първи клас, което не е много след три години и мандат във Виетнам, затова заключих, че или са го разжалвали, или е имал проблем с командирите си. Или и двете. Но беше получил Бронзова звезда за храброст и Пурпурно сърце, затова го наех.