— Нимфоман — каза тъжно доктор Р. Квадрига на Павор. — Русалкоман. И водорасли.
— Млъквайте, докторе — рече Павор. Той избърса лицето си с книжни салфетки, смачка ги на топка и ги хвърли на пода.
После се зае да си бърше ръцете.
— С кого се бихте? — попита Виктор.
— Изнасилил го е мокрец — обади се доктор Р. Квадрига, като се мъчеше да върне по местата им очите си, които се бяха събрали при основата на носа му.
— Засега с никого — отвърна Павор и се вторачи в доктора, но Р. Квадрига не забеляза това.
Сервитьорът му донесе чаша. Павор бавно изпи коняка и се надигна.
— Ще отида да се измия — рече той равнодушно. — Извън града е такава кал, целият съм се оплескал.
И той тръгна, като по пътя блъскаше столовете.
— Нещо става с моя инспектор — каза Голем, чукна с пръст една смачкана салфетка и тя изхвърча от масата. — Нещо в световен мащаб. Вие случайно не знаете ли какво по-точно става с него?
— Вие знаете по-добре — каза Виктор. — Той инспектира вас, а не мен. Освен това вие знаете всичко. Между другото, Голем, откъде знаете всичко?
— Никой нищо не знае — възрази Голем. — Някои се досещат. Не са много — само тези, които искат. Но не бива да питате откъде се досещат — това е насилие над езика. Защо вали дъждът? Защо изгрява слънцето? Бихте ли простили на Шекспир, ако беше написал нещо такова? Впрочем на Шекспир бихте простили. На Шекспир много работи му прощаваме, не като на Банев… Слушайте, господин белетрист, имам една идея. Аз ще си изпия коняка, а вие ще приключите с този джин. Или вече сте готов?
— Голем — каза Виктор, — нали знаете, че съм железен човек?
— Досещам се.
— И какво следва от това?
— Че се страхувате да не ръждясате.
— Да предположим — каза Виктор, — но нямам предвид това. Имам предвид, че мога да пия много и дълго, без да губя нравственото си равновесие.
— Ааа, това ли било? — отвърна Голем, наливайки си коняк от гарафата. — Е, добре, пак ще се върнем на тази тема.
— Не помня — обади се внезапно с ясен глас доктор Р. Квадрига. — Представих ли ви се или не, господине? За мен е чест: Рем Квадрига, живописец, доктор хонорис кауза, почетен член… Теб те помня — каза той на Виктор. — Учили сме заедно и още нещо имаше… А вие, извинете…
— Казвам се Юл Голем — рече небрежно Голем.
— Много ми е приятно. Скулптор ли сте?
— Не. Лекар.
— Хирург?
— Главен лекар съм на лепрозориума — търпеливо му обясни Голем.
— Ах, да! — каза доктор Р. Квадрига, клатейки глава като кон. — Разбира се. Извинете ме, Юл… Само че защо се прикривате? Какъв лекар сте вие? Та вие развъждате мокреци… Аз ще ви представя. Такива хора са ни нужни… Извинете — рече той неочаквано. — След малко се връщам.
Той стана от креслото и се устреми към изхода, заобикаляйки празните маси. Към него се втурна един сервитьор и доктор Р. Квадрига го прегърна през врата.
— Всичко това е заради дъжда — каза Голем. — Дишаме вода. Но ние не сме риби — ние или ще умрем, или ще се махнем оттук. — Той гледаше Виктор сериозно и тъжно. — А дъждът ще се излива върху опустелия град, ще размива паважа, ще прокапва през покривите, през гнилите покриви… после ще отнесе всичко, ще разтвори града в първобитната земя, но няма да спре, а ще продължава да вали, да вали…
— Апокалипсис — обади се Виктор, колкото да каже нещо.
— Да, Апокалипсис… Ще вали и ще вали, а после земята ще се напои и ще поникнат нови кълнове, каквито по-рано не е имало, и сред гъстата растителност няма да има плевели. Но и нас няма да ни има, за да се насладим на новата вселена…
Ако не бяха тези сиво-синкави торбички под очите, ако не беше това отпуснато, безформено шкембе, ако този великолепен семитски нос не приличаше толкова много на топографска карта… Макар че, като се замисли човек, всички пророци са били пияници, защото е много тъжно да знаеш всичко, а никой да не ти вярва. Ако в департаментите бяха въвели на щатна длъжност пророци, то те би трябвало да бъдат най-малко с ранг на тайни съветници — за укрепване на авторитета им. Но вероятно и това нямаше да им помогне…