— Ама недейте така, професоре — каза Швондер ту пламвайки, ту угасвайки, — вие изопачихте думите ни.
— Моля да не употребявате такива изрази. Швондер смутено взе слушалката и измънка:
— Слушам… Да… Председател съм на домкомитета… Но ние действувахме според правилника… Професорът и бездруго е в съвсем изключително положение… Знам за трудовете му… Цели пет стаи искахме да му оставим… Добре, добре… Щом е така… Добре…
Съвсем зачервен, той остави слушалката и се обърна.
„Как го заплю! Нахакан момък е! — възхитено си помисли кучето. — Той да не би да знае някоя магическа дума? А, сега на парчета да ме режат, оттук не се махам.“
Тримата гледаха зяпнали Оплютия Швондер.
— Това е някакъв позор — тихо измънка той.
— Ако сега водехме дискусия — започна жената, вълнувайки се и пламвайки от руменина, — щях да докажа на Пьотър Александрович…
— Виноват, в момента ли се каните да откриете тази дискусия? — учтиво попита Филип Филипович.
Очите на жената пламнаха.
— Разбирам иронията ви, професоре, сега ще си отидем… Само аз като завеждащ култотдела на сградата…
— Завеждаща, за-веж-да-ща — поправи я Филип Филипович.
— Искам да ви предложа — жената извади от пазвата си няколко ярки и мокри от снега списания — да вземете няколко списания в полза на децата на Германия. По половин рубла парчето.
— Не, няма да взема — кратко отвърна Филип Филипович, хвърляйки поглед на списанията.
По лицата се изписа пълно изумяване, а жената се покри с пембен тен.
— Но защо отказвате?
— Не искам!
— Не съчувствувате ли на децата на Германия?
— Съчувствувам им.
— Половин рубла ли ви се свиди?
— Не.
— Тогава защо?
— Не искам.
Помълчаха малко.
— Знаете ли, професоре — каза момичето с въздишка, — ако не бяхте европейско светило и за вас не се застъпваха по най-възмутителен начин (русокосият я дръпна за пеша на куртката, но тя се изскубна) лица, на които, сигурна съм, тепърва ще им разясним… би трябвало да ви арестуваме.
— А защо?
— Вие сте пролетаромразец! — твърдо каза момичето.
— Да, не обичам пролетариата — печално се съгласи Филип Филипович и натисна бутона.
Някъде се звънна. Отвори се вратата към коридора.
— Зина — извика Филип Филипович, — сервирай обеда. Нали ще позволите, господа?
Четиримата мълком излязоха от кабинета, мълком прекосиха приемната, мълком антрето и се чу как тежко и звучно се затвори зад тях вратата на официалния вход.
Кучето се изправи на задни лапи пред Филип Филипович и му направи няколко метана като мюсюлманин по време на молитва.
III
По изрисуваните с райски цветя чинии с широк черен кант бяха подредени нарязана на тънки филийки сьомга и мариновани змиорки. На тежката дъска се виждаше парче сълзящо сирене, а в сребърното каченце, облепено със сняг — хайвер. Между чиниите имаше няколко тънички ракиени чашки и три кристални стъкленички с разноцветни водки. Всички тези предмети бяха сложени на малката мраморна масичка, уютно допряна до грамадния дъбов бюфет с дърворезба, който изригваше снопчета стъклена и сребърна светлина. Насред стаята — тежка като саркофаг маса, застлана о бяла покривка, а на нея два прибора, салфетки, сгънати като папски тиари, и три тъмни бутилки.
Зина внесе едно сребърно отхлупено блюдо, в което нещо къкреше. От блюдото се разнасяше такава миризма, че устата на кучето се наля с рядка слюнка. „Градините на Семирамида!“ — помисли си то и затропа по паркета с опашката си като с тояга.
— Дайте ги насам — хищно изкомандува Филип Филипович. — Доктор Борментал, умолявам ви, оставете хайвера на мира. И ако искате да чуете един добър съвет, налейте си не от английската водка, а от руската.
Ръфнатият красавец — той вече беше без престилка, с приличен черен костюм — повдигна широките си рамене, позасмя се учтиво и си наля от прозрачната.
— От новоблагословената3 ли е? — осведоми се той.
— Какви ги приказвате, миличък?! — отвърна му домакинът. — Това е спирт. Дария Петровна прави отлична водка.
— Защо пък не, Филип Филипович? Всички твърдят, че била много прилична — трийсет градуса.
— А водката трябва да е четирийсет градуса, а не трийсет — това първо — назидателно го прекъсна Филип Филипович. — А второ, един господ знае какво ли са ливнали в нея.
Можете да кажете — каквото им е дошло наум, нали?
— Каквото си поискат — уверено рече ръфнатият.