— Как да ви кажа, тук правя операции само в краен случай. Това ще ви струва много скъпо — петстотин рубли.
— Съгласна съм, професоре.
Пак рукна вода, люшна се шапката с пера, после се появи плешива като чиния глава и прегърна Филип Филипович. Кучето дремеше, вече не му се повдигаше, то се наслаждаваше на успокоения си хълбок и на топлото, дори позадряма и сколаса да види откъс от приятен сън: че е отскубнало цяло снопче пера от опашката на бухала. После един развълнуван глас изджафка над главата му:
— Аз съм твърде известен в Москва професоре! Кажете ми какво да правя!
— Господа — възмутено викна Филип Филипович, — ама не бива така, трябва да се сдържате. На колко години е момичето?
— На четиринайсет, професоре… Разберете, че ако това се разчуе, аз съм загубен. Тия дни трябва да получа задгранична командировка.
— Но аз не съм юрист, миличък… Изчакайте две години и се оженете за нея.
— Женен съм, професоре.
— Ах, господа, господа!…
Вратата се отваряше, сменяха се лицата, дрънчеха инструментите в шкафа, Филип Филипович работеше неуморно.
„Гнъсно апартаментче — помисли си кучето, — ама колко ми е хубаво! А за какъв ли дявол съм му изтрябвал аз? Нима ще ме остави да живея у него? Ама че чудак! Само пръста си да помръдне, с такова куче би могъл да се сдобие, че да ахнеш! Може пък да съм красив! Късметлия излязох! А тоя бухал е мръсник… Нахален е.“
Кучето се събуди окончателно късно вечерта, когато звънците престанаха и тъкмо в мига, когато вратата пропусна едни особени посетители. Те бяха четирима наведнъж. Всичките младежи и всичките облечени много скромно.
„Тия пък какво искат?“ — учудено си помисли кучето. Значително по-неприязнено посрещна гостите Филип Филипович. Той стоеше до бюрото и ги гледаше като пълководец противника. Ноздрите на ястребовия му нос шаваха. Влезлите пристъпяха на килима.
— Идем при вас, професоре — заговори онзи от тях, над чиято глава се извисяваше на четвърт аршин копа от извънредно гъста, къдрава коса, — по следния въпрос…
— Вие, господа, грешите, като ходите без галоши в такова време — назидателно го прекъсна Филип Филипович. — Първо, ще настинете и, второ, ще ми окаляте килимите, а моите килими са персийски.
Оня с копата млъкна и четиримата зяпнаха смаяни Филип Филипович. Мълчанието трая няколко секунди и го прекъсна едва потрепването на пръстите на Филип Филипович по изрисуваното дървено блюдо на бюрото.
— Първо, не сме господа — изрече най-сетне най-младият от четиримата, прасковен на вид.
— Първо — прекъсна го Филип Филипович, — мъж ли сте или жена?
Четиримата пак млъкнаха и ченетата им увиснаха. Но този път пръв се съвзе онзи с копата.
— Каква е разликата, другарю? — горделиво попита той.
— Жена съм — призна си прасковеният младеж с кожена куртка и целият се изчерви. След него, кой знае защо, пламна от червенина и един от влезлите, русокосият с войнишки калпак.
— В такъв случай вие можете да си останете с каскет на главата, а вас, многоуважаеми господине, ще ви замоля да свалите калпака си — внушително каза Филип Филипович.
— Не съм ви никакъв многоуважаем господин — рязко заяви русокосият, докато си сваляше войнишкия калпак.
— Идем при вас… — пак започна чернокосият с копата.
— Преди всичко кои сте вие?
— Ние сме новото домоуправление на нашата сграда — със сдържана ярост в гласа заговори чернокосият. — Аз съм Швондер, тя — Вяземска, той — другарят Пеструхин и Жаровкин. Та ние…
— Вас ли са настанили в апартамента на Фьодор Павлович Саблин?
— Нас — отговори Швондер.
— Божичко, отиде Калабуховата къща! — отчаяно възкликна Филип Филипович и плесна с ръце.
— Вие какво, професоре, присмивате ли ни се?
— До смях ли ми е?! Аз съм направо отчаян — извика Филип Филипович. — Какво ще стане сега с парното отопление?
— Вие се подигравате, професор Преображенски!
— По каква работа сте дошли при мен? Казвайте колкото може по-бързо, че отивам да обядвам.
— Ние, управата на дома — с омраза заговори Швондер, — идваме при вас след общото събрание на живущите в нашия дом, на което бе поставен въпросът за сгъстяването на апартаментите в сградата…
— Кой върху кого е бил поставен? — викна Филип Филипович. — Имайте добрината да излагате мислите си по-ясно.
— Поставен бе въпросът за сгъстяването.
— Достатъчно, разбрах. Известно ли ви е, че с постановление от 12-ти август того моят апартамент е освободен от каквито и да било сгъстявания и настанявания?
— Известно ни е — отговори Швондер, — но общото събрание, след като разгледа вашия въпрос, стигна до заключението, че, така или иначе, вие заемате прекомерна площ. Съвсем прекомерна. Сам живеете в седем стаи.