Всяка година Русия пуска в обръщение около 350 000 унции от всичко 1 500 000, които се продават на световния пазар — дял, който й осигурява едно значително влияние. Руската платина се пласира от „Союзпромекспорт“. Канада изкарва на пазара около 200 000 унции годишно. Основното й производство идва от никеловите рудници на „Интернешънъл Никел“ и почти цялото количество се изкупува всяка година от американската компания „Енгелхард Индъстрийз“. Но ако търсенето на платина на американския пазар изведнъж нарасне рязко, Канада едва ли би могла да го задоволи.
Третият източник е Южна Африка, която добива близо 950 000 унции годишно и доминира на пазара. Освен рудниците в Импала, открити наскоро преди деня, в който сър Джеймс Мансън преценяваше позициите на платината на пазара, и добили вече определено влияние, платиненият гигант си остават рудниците „Рустенберг“, на който се пада много над половината от световното производство. Те се контролират от компанията „Йоханесбург Консолидейтид“, която притежава достатъчно голям дял от акциите, за да ги управлява самостоятелно. Както преди, така и сега производството на „Рустенберг“ се рафинира и се пласира по света от фирмата „Джонсън-Мати“ със седалище в Лондон.
Джеймс Мансън знаеше това не по-зле от който и да е било друг. Макар че не беше се интересувал от платината, когато докладът на Чалмърс се озова на бюрото му, той познаваше позициите й на пазара толкова добре, колкото един специалист по мозъчна хирургия познава дейността на сърцето. Знаеше и защо в същия този момент шефът на „Енгелхард индъстрийз ъв Америка“ — колоритният Чарли Енгелхард, познат на широката публика като собственик на приказния състезателен кон Нижински — купува южноафриканската платина. Правеше го, защото към средата на седемдесетте Америка щеше да има нужда от много по-големи количества, отколкото Канада можеше да достави. Мансън беше сигурен в това.
А отговорът на въпроса защо потреблението на платина в Америка щеше да нарасне и дори да се утрои към средата и края на седемдесетте се криеше в едно парче метал, известно под името ауспух.
В края на шейсетте години смогът започна да се превръща в национален проблем за американците. Думи като „замърсяване на въздуха“, „екология“, „околна среда“, непознати допреди десет години, се появиха в устата на всеки политик и придобиха модно звучене. Общественият натиск за приемане на законодателство, което да ограничи, контролира, а после и да намали замърсяването, постоянно нарастваше. И благодарение на мистър Ралф Надър13 автомобилът стана мишена номер едно. Мансън беше уверен, че тенденцията ще набира сила през началото на седемдесетте и че най-късно до 1975–1976 година всеки собственик на кола в Америка ще бъде задължен със закон да снабди колата си с устройство, което пречиства изгорелите газове от техните отровни съставки. Той предполагаше освен това, че рано или късно градове като Токио, Мадрид и Рим ще предприемат същата мярка. Но големият залък беше Калифорния.
Изгорелите газови на колите се състоят от три компонента и всички те могат да станат безвредни. Два от тях чрез химически процес, наречен оксидация, а третият чрез друг процес, наречен редукция. За процеса на редукция е необходим катализатор, а оксидацията може да се осъществи или чрез изгаряне на газовете при висока температура, каквато е тази в ауспуха. За изгарянето при ниска температура също е необходим катализатор. Единственият познат надежден катализатор се нарича платина.
Сър Джеймс Мансън направи два извода. Макар че се работеше, а и през седемдесетте щеше да продължава да се работи над устройство, което да използва за катализатор нескъпоценен метал, едва ли някой щеше да изобрети сполучлив вариант преди 1980. Така че устройството за пречистване на изгорелите газове с платинен катализатор щеше да си остане единственото разрешение на проблема, а за всяко устройство щеше да е необходима една десета унция чиста платина.
Вторият извод беше, че когато американците приемат законодателство, изискващо на всички нови коли да се поставя щателно изпробвано пречистващо устройство, а Мансън предвиждаше, че това ще стане най-късно до 1975 година, щеше да възникне търсене от още милион и половина унции платина годишно. Това означаваше удвояване на световното производство и американците нямаше да знаят откъде да вземат нужните им количества.
13
Ралф Надър (1934-?) — американски адвокат и активист на екологическото движение. — Б.пр.