Дюпре знаеше, че от това положение няма да вижда целия дворец, а само последния етаж. Попаденията на мините щяха да останат извън полезрението му. Но от това място щеше да вижда експлозиите зад склада в другия край на пристанището, а това беше достатъчно.
Когато приготви първата минохвъргачка, наемникът се залови с втората. Постави подпорните й плочи на десетина метра по-близко до града и насочи цевта към казармите. Пак Шанън му бе съобщил разстоянието и направлението. Точността на втората минохвъргачка не беше от решаващо значение, защото нейната цел бе да посипе огън и жупел в района на бившия колониален полицейски участък и да разпръсне паникьосаните зангарийски войници. С нея щеше да стреля Тимъти, който при последното сражение служеше като сержант при южноафриканеца.
Дюпре струпа една дузина мини при втората минохвъргачка, постави Тимъти до нея и му прошепна няколко последни указания.
Между двете минохвъргачки разположи ракетните установки и натъпка в двете цеви по една ракета, а други осем остави наблизо. Знаеше, че ракетите имат живот двайсет секунди, което означаваше, че за да успее да се справи както с тях, така и с минохвъргачките, ще трябва да действа доста чевръсто. Сънди щеше да му подава мини от купчината до първата минохвъргачка.
Когато нагласи всичко, наемникът си погледна часовника. Три и двайсет и две след полунощ. Помисли си, че Шанън и другите трябва вече да наближават брега. После взе радиотелефона, опъна изцяло антената, включи комутатора и изчака трийсет секунди, докато загрее. Оттук нататък нямаше да се налага да го изключва. Дюпре натисна сигналния бутон три пъти на интервали от по една секунда.
На около миля от брега Шанън държеше румпела на първата лодка и се взираше напред в тъмнината. Вляво от него Семлер държеше втората лодка на постоянна дистанция. Именно германецът чу трите кратки сигнала, които излязоха от приемника на коляното му. Той сви плавно и прилепи лодката си до борда на Шанън. Ирландецът погледна към другата лодка. Семлер подсвирна тихо и отново се отдалечи на предишните два метра дистанция. Шанън се успокои. Разбра, че Семлер е чул сигнала на Дюпре, което означаваше, че огромният южноафриканец е подготвил всичко и ги очаква. Две минути по-късно, на около хиляда метра от брега, Шанън съзря малката премигваща точица на фенерчето на Дюпре. Падаше се леко надясно и това му показа, че се движи много на север. Двете лодки заедно промениха курса. Шанън се опитваше да си спомни откъде точно е дошла светлината, за да се насочи на сто метра вдясно от тази точка. Там би трябвало да се намира входът на пристанището. Когато двете лодки приближиха на триста метра от края на възвишението, Дюпре долови приглушеното бръмчене на двигателите и отново пресветна. Шанън забеляза светлината и коригира курса с няколко градуса.
Две минути по-късно лодките, тихи като пчелички, минаха покрай мястото, където клечеше Дюпре, на петдесет метра навътре в морето. Южноафриканецът видя бялата диря и мехурите от бълбукащите под водата ауспуси. После лодките се отдалечиха и през тихите води на пристанището се отправиха към склада на отсрещния край.
На брега всичко изглеждаше спокойно. Шанън съзря контурите на склада, които се очертаваха на фона на леко просветлелия небосклон. Той насочи лодката си малко вдясно и я спря на рибарския плаж сред канута и провесени мрежи.
След малко и Семлер изведе лодката си на брега, на няколко метра встрани. Двата двигателя изгаснаха едновременно. Наемниците, също като Дюпре, останаха неподвижни в продължение на няколко минути, за да се уверят, че не ги очакват изненади. Взираха се в изкорубените скелети на рибарските канута и се опитваха да различат сред тях фигурите на скрити войници. Засада нямаше. Шанън и Семлер слязоха на пясъка, забиха два клина и привързаха лодките за тях. Останалите също наскачаха. Шанън прошепна „Хайде, след мен“ и поведе отряда към стръмния склон на широкото двеста метра плато между пристанището и заспалия дворец на президента Жан Кимба.
21.
Осемте бойци пресякоха плажа ниско приведени, изкачиха се по обраслия с храсталаци склон и излязоха горе на равното. Минаваше три и половина. Всички прозорци на двореца бяха тъмни. Шанън знаеше, че по средата между ръба на платото и двореца, който се намираше на двеста метра разстояние, ще стигнат до крайбрежния път, а там, на кръстовището, задължително щеше да има поне двама постови от охраната на двореца. Той се опасяваше, че няма да успеят безшумно да се оправят и с двамата и че след първия изстрел ще се наложи да пропълзят оставащите метри до стената на двореца. Опасенията му се оказаха основателни.