Шанън и бойците около него бяха залегнали плътно в тревата, докато над главите им прелитаха трите ракети и пробните мини на Дюпре. Никой не посмя да шавне.
Шанън все пак надигна глава между втората и третата експлозия. Той знаеше, че разполага с петнайсет секунди, преди следващата мина да се извиси във въздуха. Видя осветения от третата ракета дворец. Две от стаите на последния етаж светеха. След като отшумя тътенът на втората мина, Шанън дочу откъм крепостта пронизителни викове и писъци. Това бяха първите и последните звуци, които защитниците успяха да произведат, преди следващата серия от експлозии да е изпепелила всичко наоколо.
След не повече от пет секунди започна да вие сирената. Воят и прехвърляше пристанището и сякаш изпълваше африканската нощ с хиляди вещаещи смърт духове. Тътенът на мината, която попадна в двора на двореца, почти не се чу, а виковете потънаха вдън земя. Когато отново надигна глава, Шанън видя, че по двореца няма нови щети, и реши, че Дюпре е пратил мината отвъд сградата. Бяха се уговорили, след като налучка точното разстояние, да прекрати пробните изстрели и да премине към ускорения ритъм. В този момент мините започнаха да тътнат откъм морето. Отекваха непрестанно, равномерно като пулса на човешко сърце. Допълваше ги басовият монотонен вой на сирената, която беше заредена с газ за седемдесет секунди.
За да изстреля четиридесет мини, на Дюпре му трябваха осемдесет секунди. Предварително се уточниха, че ако някъде по средата допусне пауза, по-дълга от десет секунди, ще прекрати стрелбата, за да не се случи другарите му да се впуснат напред и да бъдат застигнати от някоя закъсняла мина. Шанън въобще не се съмняваше, че Дюпре ще изпълни всичко, както се полага.
Когато започна голямата канонада, пред осмината бойци, които бяха залегнали в тревата, се разкри великолепна гледка. Вече нямаше нужда от сигнални ракети. Трещящите мини попадаха в каменния двор оттатък двореца и червени пламъци озаряваха сградата на всеки две секунди. Работа имаше само Малкия Марк Вламенк.
Той беше на левия фланг на редицата и се намираше почти фронтално срещу портала. Застанал с лице към двореца, той внимателно се прицели и изстреля първия си снаряд. Отзад се показа шестметров огнен език и голямото колкото ананас олово се устреми към портала. Взриви се в горния десен ъгъл, откъсна една панта и проби огромна дупка в дървото на двукрилата врата.
Патрик беше коленичил до Марк. Той вземаше снаряди от прострения на земята самар и ги подаваше нагоре в ръцете на стрелеца. Вторият снаряд се извиси във въздуха и експлодира в каменната арка над портала. Третият удари точно в центъра, където са бравите. Двете врати сякаш изригнаха под напора на метала, а после се отпуснаха върху изметналите си панти и се сгромолясаха навътре.
Дюпре вече преполовяваше своята канонада и пламъците зад покрива на двореца въобще не угасваха. В двора нещо гореше. Шанън предположи, че са се запалили бараките на охраната. Порталът вече не закриваше гледката и бойците виждаха червеното зарево през сводестия проход, който очевидно водеше към задния двор. При вратата се появиха две фигури, които се опитаха да излязат от двора, но бяха покосени, преди да са прекрачили навън.
Марк изпрати още четири снаряда право през отворения портал в огнения пъкъл зад прохода. Шанън за пръв път видя какво се крие зад портала.
Командирът на наемниците извика на Марк да прекрати стрелбата, защото вече бяха отишли седем от дванайсетте снаряда, а Шанън се опасяваше въпреки твърдението на Гомес, че някъде в града може да има бронирана машина. Но белгиецът се забавляваше. Той изстреля още четири снаряда по фасадата на двореца на нивото на първия етаж, а после въодушевено размаха базуката и последния си снаряд, сочейки радостно към съборения портал. Мините на Дюпре продължаваха да се сипят над главата му.
В този момент воят на сирената отслабна и постепенно заглъхна. Без да обръща внимание на Вламенк, Шанън поведе останалите в атака. Първи тръгнаха той, Семлер и Лангароти. Придвижваха се на прибежки с насочени напред автомати. Предпазителите бяха спуснати, а пръстите чакаха на спусъка. Последваха ги Джони, Джинджа, Бартоломю и Патрик, който, след като се освободи от товара си, грабна шмайзера и се присъедини към останалите.
След двайсет метра Шанън спря и изчака да паднат последните мини на Дюпре. Вече им беше загубил бройката и не знаеше още колко остават, но внезапната тишина след последната бомба беше ясно доказателство, че канонадата е свършила. В продължение на няколко секунди самата тишина беше оглушителна. След воя на сирената, след тътена на мините, след грохота на базуката в отсъствието на всякакъв звук наистина имаше нещо свръхестествено. Никой не си даваше сметка, че от началото на стрелбата са изминали само пет минути.