Шанън се замисли за момент дали Тимъти е изстрелял своите мини по казармите и дали войниците са се разпръснали, както се очакваше, и се попита какво ли са преживели мирните жители на града. От размислите му го извадиха следващите две ракети, които експлодираха една след друга. Без повече да чака, той скочи на крака, извика „След мен!“ и тичешком взе оставащите двайсет метра до тлеещия портал.
Откри огън още щом стъпи в двора. Вляво от себе си по-скоро усещаше, отколкото виждаше фигурата на Жан-Баптист Лангароти. Семлер покриваше десния му фланг. Пред гледката в двора всеки би се стъписал. Сводестият проход минаваше през средата на сградата и излизаше в задния двор. Ракетите още осветяваха небето на двореца и студеното им сияние придаваше на цялата сцена пъклени измерения.
Пробните мини бяха заварили войниците от охраната на Кимба по бели гащи. След първите две експлозии те бяха наизскачали от бараките си и се бяха скупчили в центъра на задния двор. Именно там ги беше намерила третата мина и последвалата серия от четиридесет. На една от оградните стени имаше желязна стълба. На стъпалата висяха четири обезобразени тела, улучени в гърба, докато са се опитвали да се прехвърлят отвън. Останалите бяха получили полагаемата им се порция смъртоносни метални шрапнели.
Целият двор беше осеян с трупове. Някои още мърдаха, но повечето бяха мъртви отдавна. Два военни камиона и няколко цивилни автомобила, между които и мерцедесът на президента, стояха напълно разпердушинени до задната оградна стена. Няколко души от прислугата на двореца, опитвайки се да избягат от ужаса в задния двор, очевидно се бяха скупчили край портала и базуката на Вламенк ги беше помела.
Вляво и вдясно се виждаха сводести входове, които водеха към стълбищата за горните етажи. Без да чакат заповед, Семлер и Лангароти поеха съответно лявото и дясното крило. Скоро и от двете страни се чуха автоматни откоси. Двамата наемници прочистваха втория етаж.
Точно зад стълбищата имаше две врати, които водеха към помещенията на приземния етаж. Шанън надвика стоновете на ранените виндуси и автоматните откоси на Семлер и заповяда на четиримата африканци да се заемат с приземния етаж. Те не чакаха второ нареждане. Кипяха от желание да изпълнят задачата. Очите им светеха, а гърдите им се повдигаха от вълнение.
Бавно и внимателно Шанън прекоси сводестия проход и се приближи до задния двор. Ако виндусите се бяха приготвили да окажат някаква съпротива, тя трябваше да се очаква от тази страна. Наемникът тъкмо стъпи навън и отляво изскочи някакъв крещящ човек с пушка в ръце. Може би беше обезумял от паника африкански войник, който търсеше спасение. Но време за мислене нямаше. Шанън се извъртя и натисна спусъка. Другият се преви и от устата му рукна пенлива кръв, която опръска бойното яке на Шанън. Целият дворец миришеше на кръв и на страх, на пот и на смърт, а над всичко се носеше най-опияняващата за наемниците миризма — острата миризма на кордит.
Със седмото си чувство Шанън усети тътрене на стъпки зад гърба си и рязко се обърна. От една от страничните врати, през която преди малко мина негърът Джони, за да започне прочистването на останалите живи виндуси, се появи някакъв човек. По-късно Шанън си спомни като калейдоскоп от преливащи образи онова, което се случи, когато непознатият се приближи към средата на покрития проход. Той съзря Шанън и в същия миг стреля с пистолета, който стискаше в дясната си ръка ниско при хълбока.
Ирландецът усети как куршумът одраска бузата му. Той натисна спусъка след по-малко от секунда, но нападателят беше чевръст. След първия си изстрел непознатият се хвърли на земята, претърколи се и отново застана в позиция за стрелба. Междувременно автоматът на Шанън изстреля пет куршума, които минаха над тялото на противника му и попаднаха в каменните плочи. В този момент пълнителят свърши. Преди непознатият да успее да стреля отново, Шанън отстъпи встрани и се скри зад една колона. Там смени пълнителя, а после изскочи и откри огън. Но другия вече го нямаше.
Едва тогава Шанън осъзна, че голият до кръста човек, който стреля по него, не е африканец. Дори и на слабото осветление в покрития проход кожата му изглеждаше бяла, а косата му беше тъмна и права.
Шанън изпсува и се завтече към портала. Пристигна твърде късно.
Когато непознатият стрелец изскочи от порутения дворец, Малкия Марк Вламенк вървеше към сводестия проход за задния двор. Беше гушнал базуката пред гърдите си, а последният снаряд се намираше в цевта. Непознатият въобще не спря. Продължавайки да тича навън към портала, той изстреля последните си два куршума. По-късно намериха пистолета му в тревата. Беше 9-милиметров „Макаров“. Пълнителят му беше празен.