— Защо правите това?
— Предполагам, че ме развлича — каза.
Нищо не отговорих. Тя ме погледна. Не ми харесваше да ме гледа, докато кара, и без да искам, хванах волана. Десният й юмрук машинално се стовари върху ръката ми. Яко удряше. Изругах и тя отново се развесели.
— Толкова са забавни, като подскачат, когато чуят шума на мотора…
Навярно беше видяла кучето, което пресичаше, затуй понечих да се хвана някъде, за да поема удара на спирачките, но вместо да намали, тя засили колата, а аз чух тъпия звук върху предницата и усетих удара.
— Ама че работа! — казах. — Прекалявате! Това куче кой знае как ми е подредило возилото…
— Затваряй си плювалника!…
Изглеждаше мъртво пияна. Очите й блуждаеха, а колата вече криволичеше. Две преки по-нататък тя спря до тротоара.
Исках да сляза да видя дали онова чудо не беше съсипало престилката под бронята, но тя се обеси на ръката ми. Дишаше, пръхтейки като кон.
Лицето й в този момент… Не мога да забравя лицето й. Да гледаш жена в такова състояние, когато ти самият си я докарал до него, върви, добре е… но да бъдеш на светлинни години от мисълта за това и изведнъж да я видиш така… Тя не помръдваше вече и с всичка сила стискаше ръката ми, малко се лигавеше. Ъгълчетата на устата й бяха влажни.
Погледнах навън. Не знаех къде сме. Нямаше никой. Можех да й смъкна гащите с едно дръпване на ципа. В кола обикновено никога не стигаш докрай. И въпреки това, никога няма да забравя този случай. Дори когато утре сутринта момчетата ще ми обръснат главата…
Малко след това я накарах да мине пак вдясно, седнах на волана, но тя почти веднага ми каза да спра колата. Беше си нахлузила криво-ляво дрехите и като псуваше като откачена, слезе, за да се настани отзад. После ми даде адреса на някакво нощно заведение, където трябваше да пее, а аз се опитах да съобразя къде се намираме. Нещо ми се губеше, както след едномесечно боледуване. Слязох на свой ред и успях все пак да се задържа на крака. Исках да видя предницата на колата. Нищо й нямаше. Само едно петно кръв от дясната страна, разплескано от вятъра при движението. Можеше да бъде всякакво петно.
Най-лесно беше да завия обратно и да се върна по същия път.
Виждах я в огледалото за обратно гледане, тя дебнеше през прозореца и когато забелязах черната мърша върху тротоара, я чух. Тя отново дишаше учестено. Кучето още мърдаше, колата навярно му беше премазала вътрешностите и то се беше влачило до тротоара. Повръщаше ми се, чувствувах се слаб, а тя се разсмя зад гърба ми, виждаше, че съм като болен и започна съвсем тихо да ме обижда, говореше ми такива гнусни неща, че можех да я хвана и да я почна отново там, на улицата.
Вие, момчета, не знам от какво сте направени, но когато я откарах до онова заведение, където тя трябваше да изпее някаква песен, нямах сили да остана отвън да я чакам. Потеглих начаса. Трябваше да се прибера вкъщи. Трябваше да си легна. По принцип не е много забавно да живееш сам, но слава богу, че тая вечер бях сам. Дори не се съблякох, пийнах, каквото имах, и положих тяло, чувствувах се празен. Мамка му, бях гадно изпразнен…
А после, на другата вечер, бях отново там и чаках, точно отпред. Свалих таксиметровия знак и слязох да се разтъпча по тротоара. Тоя квартал гъмжи от хора. Не можех да остана. И все пак я изчаках. Тя излезе по същото време. Точно е като часовник, това момиче. Веднага ме забеляза. И ме позна. Ония двамата я следваха, както обикновено. Тя се смееше, както обикновено. Не знам как да ви го обясня, само като я видях, и ми идеше да хвръкна. Тя отвори вратата на таксито и тримата се намърдаха вътре. Щях да се задуша. Не очаквах такова нещо. Идиот, казах си. Не разбираш, че едно такова момиче, е пълно с прищевки. Една вечер — ставаш, на другата си шофьор на такси. Ти си никой.
Така ли било!… Никой!… Карах като луд и навярно съм закачил задницата на онова голямо возило пред мен, берях душа несъмнено. Бях зъл и какво ли не още. Тримата зад мен се веселяха. Тя разказваше вицове с мъжкия си глас, гласа й, боже господи, човек би казал, че го изкарва от гърлото си в обратна посока и това приличаше точно на едно хубаво нацепване.
Слезе първа веднага щом стигнахме, двамата дори не настояха да платят. И те си я знаеха… Влязоха в бара, а тя се наведе през вратата и ме погали по бузата, като че ли бях бебе; взех стотинките. Нямах желание да се разправям с нея. Щях да кажа нещо. Търсех какво. Тя заговори първа.