Бъдещият притежател на куче-водач задължително трябва да мине на обучение, което да покаже категорично дали той е подходящ за ползване на куче-водач, дали кучето е подходящо за него и въобще дали са екип, който да работи безопасно през следващите 8–10 или повече години. До 2008 г. в училището предаването на куче-водач се извършваше по формулата една плюс една седмица. Т.е. бенефициентът една седмица е в училището, където се запознава с кучето и заедно се обучават по познатите на кучето маршрути. От психологична гледна точка натоварването за незрящия е по-голямо, отколкото за кучето, тъй като то се намира на позната (своя) територия. Втората седмица протича по маршрутите на незрящия — до магазина, работата, поляната и пр. Но от 2008 г. обучението е триседмично, като първата и втората седмици двойката се обучава в училище.
Първият (училищният) период преминава в училището, където основно кучето трябва да подразбере, че друг човек ще изисква от него подчинение и работа. До момента за кучето инструкторът е човекът, който то боготвори. Преходът от инструктора към бенефициента е твърде бавен.
В България кучетата се обучават по т.нар. маршрутна система, т.е. кучето се подготвя да заведе своя стопанин по маршрут от точка А до точка Б. Кучето се обучава да води от дома до работата и обратно, от дома до магазина и пр. При изработване на маршрута се маркират ориентири, които за кучето са задължителни, т.е. то води от ориентир до ориентир стопанина, а той от своя страна следи стриктно кучето да не се разсее и да не тръгне в друга посока. Когато кучето спре, незрящият човек, който в дясната си ръка държи белия бастун „вижда“ причината, поради която водачът му е спрял. У нас незрящите с куче-водач се обучават да използват бял бастун, който се държи вертикално в дясната ръка и едва, когато кучето спре, тогава човекът посредством бастуна се ориентира за причината на спиране. Тя може да бъде тротоар, стълб, дупка, кола, контейнер и пр. По установено правило кучетата се обучават винаги да стоят от лявата страна на човека, но разбира се при нужда се обучават и за стоене от дясно.
Маршрутното обучение е руският модел, който може би е по-добър за не съвсем нормалните условия, в които живеем. Западният модел е по т.нар. командна система, при нея незрящият последователно дава команди — напред, наляво, надясно и пр. Но при този модел средата трябва да е „приятелска“, а не „враждебна“ и човекът трябва да е добре запознат с нея. Кучетата у нас също така притежават сериозно умения и по командната система.
Голямо предизвикателство за незрящите при движение по столичните улици, а може би не само за тях, са контейнерите за смет, които почти всеки път след сметопочистване са поставени на нови и различни места, но никога на едно и също място! Съществува пълно отсъствие на някакви стандарти за това как и къде да се поставят контейнерите. Най-често те се оставят или в средата на тротоара по начин, който не позволява свободно минаване и човек трябва или да слезе на пътното платно, или да отиде в калта, за да може да си продължи пътя.
Съществен проблем са и надвисналите клони над тротоарите, които като цяло кучетата трудно забелязват. Отново стигаме до организацията на живота, който водим по нашите географски измерения. Трябва да се има пред вид, че скоростта на придвижване на незрящ човек с куче-водач е много висока и един не забелязан клон може да доведе до сериозна контузия на човека. Голям проблем бе липсата на възможност кучето-водач да пътува свободно в БДЖ. Трябваше с изрична телеграма някой си БДЖ-началник да изпрати по точно определен маршрут, в точно определен ден, че куче-водач ще пътува и пр. Тази пречка вече е преодоляна от 2008 г., като на кучето-водач му се издава билет с 50 процента намаление, срещу представяне на лична карта, с която кучето-водач е снабдено от училището.
Кучето-водач има свободен достъп до градския транспорт, но при известни условия: да бъде снабдено с твърд повод, червен кръст, лична карта и намордник. Трябва да се подчертае, че намордникът е нещо, което би следвало да отпадне от изискванията, защото когато кучето е с намордник в повечето случаи хората се стресират и си мислят, че това куче е изключително агресивно. А ако едно куче проявява агресия, то просто не би следвало и няма да стане куче-водач. Така че намордникът по-скоро трябва да бъде не задължителен, а с препоръчителен характер.
Голям проблем в дъждовните периоди се явяват множеството по-големи или по-малки локви. Кучетата-водачи се обучават да спират пред локвите, но когато те просто се преливат от една в друга придвижването става изключително бавно. Защото незрящият трябва постоянно да се навежда и да милва кучето си, че го е спасило от поредната локва. Постепенно кучетата водачи ще загубят своята предпазливост към по-малките локви и просто ще започнат да ги преминават без да им обръщат внимание. Ако кучето вкара своя стопанин в по-дълбока локва, то трябва да си получи мъмренето.