— Тя каза „да“ — прошепвам. — Тя каза „да“.
Джейми
Все още не е отговорила на съобщението ми — може би още е в час. Но аз си знам, че много ще се зарадва заради мен. Мили ще бъде много щастлива. Ааа, това се оказа един страхотен ден. Чувствам, че всичко се нарежда прекрасно. Всички възможности са отворени пред мен.
Мили
Когато излизам от това място, винаги ме обзема усещането за свобода — още повече, когато бягам от лекция или от упражнение. Но днес, нещата, към които обикновено бягам, са тъкмо нещата, от които бягам. Трудно ми е да го осмисля, но Джейми, нашето приятелство и животът, който си бях изградила около него и около неговите приятели и семейството му бяха нещата, които ми помагаха да я карам някак през последните две години. Те ги направиха поносими… Когато вечер се прибера у дома… Не знам. Странно е. Винаги ужасно се радвам да видя татко. Дори това, че го зърнах за кратко в университета, ме изпълни с топло и опияняващо усещане. Но когато вляза в хола късно вечер и го заваря проснат върху купчина непроверени есета… просто не знам. Чувствам се като в капан — като че ли не мога да се измъкна оттам. Нито Джейми, нито приятелите му са завършили университета. Всъщност Джейми е луд по книгите — хората го подценяват, обаче те двамата с Били и бандата, макар страшно да ме подкрепят, да се интересуват и да държат на малката си приятелка зубърка, всъщност не дават и пет пари за академичния живот и за цялото интелектуалничене, дето върви заедно с него. Точно затова ми е приятно да съм с тях. Те всички имат страстно мнение за политиката, обществото и религията, обаче държат на това мнение с изтънчено мълчание, а когато го изразяват, го правят с прозрачна яснота. Студентите, особено онези от средната класа, не притежават подобно смирение. А сега всичко това свърши. Джейми, моята канара, моят по-голям брат и приятелче в развлеченията ме отсвири.
Джейми
Ан Мари изглежда направо зашеметяващо днес. Тя винаги е прекрасна, дори и когато е без грим — от който, честно казано, няма никаква нужда, — обаче днес направо сияе. Очите й блестят, огромни сини пламъчета, които просто танцуват от щастие, а слънцето е обсипало носа й със сладко ято от лунички. Русата й коса е пристегната в проста опашка, а това й придава свежестта на супермодел, който току-що е станал от леглото. Ел Макферсън, обаче къде-къде по-готина.
Попаднахме в задръстване на М-6, и двамата сме с ужасен махмурлук от празненството предишната вечер, а по-късно трябва да я закарам за следобедната й смяна. Ан Мари е направо маниачка по отношение на работата си — ужасно е съвестна, нищо че шеф й е Шон. Само че днес изобщо не й пука, ако ще и да я уволни — не че той ще го направи. Нищо не може да заличи усмивката от лицето й. Мисля, че никога не съм я виждал толкова щастлива. Сърцето ми направо подскача от радост. Странно е, но веднага разбрах, че тя е жената за мен — обаче винаги съм смятал, че Ан Мари заслужава нещо по-добро. Не ме разбирайте погрешно — едва ли някой би я обичал повече от мен и никой не би се грижил за нея по-добре. Но как да го обясня? Ан Мари обича красивите неща. Винаги съм си я представял с някой футболист или с адвокат, ако ме разбирате — много е красива, няма две мнения. Не че се опитвам да я измамя. Нищо подобно. Но защо жена като нея да не се цели по-високо след живота, който е имала? Прекарала го е по домовете за сираци, непрекъснато са я размотавали напред-назад. Отсядала е в повече различни стаи от някой скапан посланик. Как се отразява такова нещо на едно дете — всички тези легла, всички тези скапани спални? Моята спалня винаги е била за мен сигурно убежище. По едно време там бяхме четирима, когато Киърън и Еди все още живееха у дома, обаче все пак това си беше моят малък собствен свят. Един господ знае какво е преживяла тя. Направо ми пламва главата, като се замисля. Само че Ан Мари е борец. Цял живот се е борила и винаги ми е казвала, че нещата, които не е имала като дете, сега ще получи в двоен размер. Нямам нищо против да я обсипя с рокли в онзи магазин на Карън Милън. С радост изтеглих заема, за да й купя опела, когато започна работа при Шон. Обаче сватбата, човече — нашите направо ще припаднат, когато им кажа, че няма да ходим в църква и всичко това. Не и ние двамата — не аз и тя. Ще се оженим в Мексико. А и тя има право. Няма семейство — само неколцина приятели и това е. Не й се подигравам, те са добри приятели, биха направили всичко за нея, обаче в крайна сметка как ще се почувства, като влезе в църква, пълна с моите роднини и приятели. Няма да е хубаво, човече. Няма да е никак гот.