Джаки Колинс
Кучката
1
Нико Константин стана от масата за двайсет и едно, усмихна се на всички, хвърли на крупието бакшиш от петдесет долара и прибра в джоба си купчина златни чипове, общо шест хиляди долара. Не беше лошо за половин час работа, но за човек, който вече е вътре с двеста хиляди, не бе и кой знае какво.
Нико внимателно разглеждаше претъпканото казино. Черните му очи шареха из събраното множество. Дребни възрастни дами в крещящи тоалети дърпаха лостовете на автоматите с неочаквана сила за слабите си ръце. Цветисти двойки, прималели от възбуда и премного слънце, прибираха спечелени набързо осемдесет-деветдесет долара от рулетките. Проститутки, вперили погледи в залагащите големи суми, се разхождаха наоколо, а самите залагащи, в полиестерни костюми и средноамерикански акцент, се надвикваха на масите за барбут.
Нико се усмихна. Лас Вегас го забавляваше с шума и тълпите си, печалбата и загубата. Пълна нереалност. Въртележка в увеселителен парк в средата на суха пустиня. Неонов блясък светеше над всички известни на човечеството пороци, а и над неизвестните, впрочем. Във Вегас, ако можеш да платиш, получаваш, само трябва да назовеш какво.
Той запали дълга хаванска пура. Усмихваше се и кимаше на хората, които се стараеха да привлекат погледа му — някой местен бос, хубави момичета, служители от охраната. Нико Константин беше известен в Лас Вегас и което бе по-важно, Нико Константин беше джентълмен, а такива като него се брояха на пръсти.
За четирийсет и девет годишен изглеждаше доста добре — черна, гъста коса, едва забележимо прошарена, гарванови очи с дълги мигли, прав нос, загоряла кожа, широки рамене и тесен таз — тяло, на което завиждаха далеч по-млади мъже. Най-привлекателното у него обаче бе стилът му — чарът и обаянието.
Ръчно изработени костюми от три части, шити по мярка от най-фина материя, копринени ризи с изключително качество, италиански обувки от мека като ръкавица кожа. Нищо друго освен най-доброто за Нико Константин — това беше неговото мото от двайсетгодишен.
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене, мистър Константин?
До него стоеше дългокрака сервитьорка в тънки като паяжина чорапи и широка усмивка, изпълнена с обещанията на Лас Вегас. Той се засмя. Зъбите му естествено бяха ослепителни, всичките негови, само с една коронка.
— Защо не? Водка с лед примерно, но да е 90 градуса.
Черните му очи съвсем открито флиртуваха с момичето, а на нея това й харесваше. На жените винаги им харесваше. Те го обожаваха, на свой ред той не ги разочароваше. От сервитьорки до принцеси — винаги се отнасяше с тях по един и същи начин — цветя (винаги червени рози), шампанско (винаги „Круг“), подаръци (златни дрънкулки от „Тифани“ или ако връзката продължеше повече от две седмици — дребни диамантени бижута от „Картие“).
Сервитьорката отиде да му донесе питието.
Нико погледна златния си часовник „Патек Филип“. Осем часът. Вечерта беше пред него. Щеше да се наслади на питието си, да се поогледа наоколо и после да се включи отново в разгара на играта — съдбата щеше да реши бъдещето му.
Нико бе роден през 1930 г. в бедно предградие на Атина — единственото момче сред три сестри. Детството премина в океан от женственост. Сестрите му се надпреварваха да го глезят, беше любимецът на майка си, жените роднини го отрупваха с ласки и целувки. Баща му често отсъстваше от дома като член на екипажа на една от яхтите на Онасис.
Нико често бе единственият мъж в дома. Очарователно бебе, миловидно прохождащо момченце, хубав младеж — когато на четиринайсет напусна училище, в околността нямаше жена, която да не е лудо влюбена в него. Трите му сестри и най-вече майка му ревностно го пазеха. За тях той беше принц.
Цялата фамилия се разбунтува, когато баща му реши да го вземе на яхтата като стюард. В никакъв случай нямаше да допуснат да изчезне от полезрението им. Бедният му баща се опита да спори, но безрезултатно. Нико получи работа в местното рибарско пристанище на малък док, само на стотина метра от мястото, където най-голямата му сестра чистеше риба. Тя го наблюдаваше с орлов поглед и се появяваше в мига, в който някой от женски пол се опиташе да го заговори — истински цербер в женски облик.
Семейство Константин желаеха да запазят Нико невинен като ангел и дружно работеха по въпроса.
Междувременно Нико растеше. Тялото му се развиваше, пенисът му през повечето време беше в състояние на страхотна ерекция. Кой ли не би бил в подобно състояние, живеейки в близост с четири жени? Голи гърди, окосмени части, женски ухания, съхнещо бельо — усещанията му постоянно биваха атакувани, накъдето и да се обърнеше.