— Тя е прекрасно момиче — ентусиазирано каза Нико, — но я чувствам по-скоро като сестра, все пак не искам да засягам чувствата й. Вероятно ще прекарам нощта с приятелката й…
— Бъди сигурен, че тя няма да разбере — каза Дино, добавяйки наум, че няма как да разбере, понеже те от своя страна ще прекарат нощта заедно.
И така след вечеря Нико се извини и излезе. Бърни, когото бяха сложили до бившата му съпруга, си тръгна с нея под ръка, така че Дино остана сам с Чери. Тя се чувстваше неудобно, но беше решила да помогне на Нико. Той я помоли да забавлява Дино. „Прави каквото искаш, но гледай да остане погълнат от теб поне до утре сутрин.“ После нежно я целуна и добави. „Важно е за мен, някой ден ще ти обясня всичко.“
Чери бавно пиеше виното си.
— Дино, ти в хотела ли живееш, или имаш къща?
— Тук живея, кукло — гордо отвърна той. — Имам пет апартамента на последния етаж — от тях се открива най-красивата гледка. Искаш ли да ти я покажа?
— О, да, с удоволствие. Може ли?
Можело ли? Нещата се развиваха по-бързо, отколкото се бе надявал. Чери изцяло го бе омагьосала и той забрави всичко останало. Единствената му грижа беше как да вкара в леглото си тази невероятна кукличка. Съвсем му излезе от главата, че трябва да разпита Нико за дълга му и да получи чек, който да ги покрие. Петстотин хиляди бяха много пари по всички стандарти. Обаче… близостта на Чери бе достатъчна, за да забрави всичко, а и Нико, изглежда, не бързаше да заминава. Утре щеше непременно да говори с него.
Веднага щом напусна масата, Нико се запъти право към казиното. Черните му очи търсеха дамата, с която заедно бяха играли бакара.
Госпожа Дийн Костело прибра още един куп стодоларови жетони. Каква срамота, че мистър Дийн Костело не се спомина няколко години по-рано. Беше толкова стиснат! Така и не разбра милият, че парите са, за да се забавляваш.
Излезе ново число, трийсет и пет.
— Тази вечер късметът е с вас, мадам — отбеляза Нико.
Кучият син, явно се беше лепнал за нея.
— Да, така е — засмя се тя и разбърка жетоните.
Огромният й диамант привличаше светлината и проблясваше подканящо. Цената му сигурно щеше да го извади от неудобното положение. Колко ли тежеше дамата — деветдесет, сто и трийсет или някъде по средата? Беше трудно да се каже, също както и възрастта й.
— Вие сте красива жена — прошепна той в ухото й. — А красивите жени не би трябвало да губят вечер като тази край игралните маси.
— Чужденец ли сте? — попита тя, изчервена от комплимента, но не и изненадана. Госпожа Дийн Костело наистина беше хубавица, може би с някой и друг килограм в повече за нечий превзет вкус, но този мъж не беше вчерашен и явно разпознаваше хубавата, зряла, сексапилна жена. Така че тя побърза да осребри жетоните си, вечерта наистина не бе за изпускане.
Половин час по-късно бяха в стаята й, Нико умееше да цени времето.
— Обикновено не каня непознати мъже в стаята си — заяви мисис Костело.
— Аз не съм непознат — отвърна Нико, отвори шампанското и сръчно пусна две дози сънотворно в чашата й. — Какво странно има в това да усещаш близост с красива жена?
Госпожа Костело заквича от удоволствие. Явно й предстоеше най-приятното нещо след двайсет и една годишния негър сервитьор в Детройт.
Сузана не беше предвидена, но какво можеше да направи? Тя го обсеби с неподражаемия си властен маниер и сега с все по-раздразнен тон му се оплакваше от адвоката си. Бърни кимаше, без да може да обели и дума. Наблюдаваше Дино и Чери, които бяха на съседната маса и, изглежда, добре се разбираха. Сузана го плесна по ръката.
— Попитах те какво правиш тук. Слушаш ли ме изобщо?
— Да, да — бързо отвърна той и я погледна.
— Е?
— Не мисля, че ми трябва твоето разрешение.
Сузана се ухили язвително.
— Все същите умни отговори — единственото, което можеш да правиш.
Бърни стана. Нямаше намерение да слуша глупостите й.
— Извинявай, Сузана. Имам важна среща. Картите ме зоват, затова съм тук.
— Ще играеш комар! — гневно извика тя. — А аз трябва да се боря с теб за всеки шибан цент от издръжката.
Бърни я дари със смразяващ поглед. Плащаше й петнайсет хиляди долара месечно, а тя пак беше недоволна. Беше нелепо. Карлос Брент имаше милиони, а Сузана беше единственото му дете. С крайчеца на окото си видя Дино и Чери да стават от масата.
— Трябва да вървя — бързо каза той.
— Бърни — спря го Сузана. — Защо по-късно не пийнем по едно? Омръзнаха ми тези караници.
О, боже! Допълнителни усложнения. В очите й ясно бе изписано „Чукай ме“. Бърни се насили да я дари с окуражаващ поглед.
— Не е зле. Къде ще бъдеш?