Веднага позвъни на Фонтен. Икономката съобщи, че мисис Халед почива и по никой начин не бива да бъде обезпокоявана. Той остави името, телефона си и съобщение да му се обади по-късно. После позвъни на цветаря в хотела и изпрати три дузини червени рози с картичка, в която пишеше: „Полетът беше незабравим. Кога ще е кацането? Нико.“
След това се обади на Хал, приятеля на Бърни в Лондон, когото не познаваше, но очевидно той пък познаваше всеки и всичко и можеше да се погрижи за пръстена — веднага щом си го получи обратно, разбира се. Уговориха си среща за по-късно в бара. После повика камериера, време беше да се приведе във вид. Трябваше да изглежда безупречно.
Фонтен спа целия ден. В седем мисис Уолтърс я събуди, тя стана и започна безкрайните си приготовления за вечерта.
— Търси ви някой си мистър Нико Константин — съобщи икономката, — а също и граф Паоло Рисполо. И двамата ще чакат да им се обадите.
Госпожа Уолтърс отиде да напълни ваната. Повече от десет години работеше за Фонтен и знаеше привичките и навиците й, въпреки че понякога бе трудно да се угоди на внезапните й пристъпи и капризи.
— Обади се на графа и му кажи да дойде да ме вземе в девет — Фонтен й подаде визитката му. — Ако мистър Нико звънне пак, кажи му, че съм излязла.
— И двамата изпращат цветя — продължи мисис Уолтърс — три дузини рози от мистър Константин и ваза с орхидеи от граф Рисполо. Казах на новия шофьор да бъде тук точно в осем. Да го пратя ли да вземе графа?
— Няма да е зле — Фонтен съблече копринения си халат и се протегна. — И за миг не съм си и помислила, че графът разполага със собствен шофьор.
Госпожа Уолтърс излезе и Фонтен се потопи във ваната.
Граф Рисполо беше млад и красив — за съжаление нямаше дори и гърне, в което да пикае, — но я обожаваше. Беше я срещнал в Ню Йорк и й се бе заклел във вечна любов. Вероятно беше бисексуален, но много добър в леглото — а това беше от съществено значение. Освен това се отразяваше добре на репутацията й — млад, хубав, при това с благородническа титла.
Сети се за Нико Константин, но бързо го изхвърли от съзнанието си. Подушваше неприятности, а и откога е тръгнала със стари мъже? Отегчително! Единственото, което й трябваше, беше младо мъжко тяло, никакви усложнения, само секс. Какво като понякога й се налагаше да плати някоя и друга сметка, такъв е животът.
Нико се подразни от това, че Фонен не се обади преди срещата с Хал. Беше повече от раздразнен — незабавно трябваше да си върне пръстена. Хал се оказа приятен американец около четирийсетте, рекламен агент в Лондон. Беше специалист в ухажването на възрастни вдовици.
Поздрави сърдечно Нико, попита как е Бърни и тихо каза:
— Къде е стоката? Имам добър купувач. Работя с разделен процент — пет от теб и пет от тях. Устройва ли те?
— Да, но имам един проблем. Срещнах една жена в самолета и си помислих, че ще е по-сигурно тя да го пренесе през митницата. Още не съм го взел обратно.
Хал направи физиономия.
— Доколкото разбрах, времето е от голямо значение.
— Така е, да. Жената… Опитвам се да я открия. Казва се Фонтен Халед.
Хал подсвирна от изненада.
— Снежната кралица! Върна ли се вече?
— Познаваш ли я?
Хал се засмя.
— Разбира се, че я познавам. Тя държи „Хобо“. Един приятел, Тони Блейк, й беше управител навремето, а отговаряше и за по-интимните услуги. Сега живее в Ел Ей и се възстановява от преживяното. Какво, по дяволите, е правила с теб? Ти си малко над възрастовата й граница.
— Да съм правил нещо с нея ли? — бързо отвърна Нико. — И тя е малко над моята.
— Знае ли за пръстена? — попита Хал.
— Не, скрих го в чантата й, без да разбере. Оттогава се опитвам да се свържа с нея.
— Не се тревожи. Ще я видим довечера. Първото място, където ще отиде мисис Халед, е „Хобо“, а ние ще отидем да я поздравим.
— Трябва ти един като Тони — каза Ванеса. — Франко не го бива.
Фонтен огледа полупразния ресторант, дори не познаваше хората, които бяха дошли — повечето отегчителни до смърт.
— Познаваш ли някого? — попита тя Ванеса.
— Абсолютно никого — отвърна приятелката й. — Сега като че ли всеки може да влезе. Е, когато Тони беше тук…
— За бога, престани да ми говориш за Тони. Него отдавна го няма. Това място се оказа тясно за него.