— Или другаде му е било тясно?
— Сигурно — съгласи се Фонтен и пак се огледа. Наистина цареше скука — това беше самата истина. „Хобо“ вече не беше мястото, където трябва да те видят. Франко беше оставил нещата да тръгнат към провал и фалит.
Граф Паоло, изглежда, се забавляваше. Момчешкото му лице светеше от възбуда, че е с блестящата Фонтен Халед. Ленард, съпругът на Ванеса, се опита безуспешно да го въвлече в делови разговор, Паоло предпочиташе да зяпа възхитен любовницата си.
Фонтен нервно потропваше с кървавочервения си маникюр по масата.
— Защо не си тръгнем? Къде ходят всички сега?
— Има един божествен нов клуб, „Дикис“ — оживи се Ванеса. — За обратни е, но всъщност ходят всякакви. Сервитьорите носят сатенени шорти и ролкови кънки и поднасят най-упадъчните питиета, които те държат цяла седмица.
— Да вървим — каза Фонтен. — Трябва да видя истинския живот.
Стана от масата и демонстративно мина по пътеката.
Франко веднага довтаса.
— Госпожо Халед, толкова рано? Да не се е случило нещо?
— Да, Франко — почти изсъска тя. — И то с теб. Уволнен си.
Хал доведе две хубави момичета: чернокожа пантера от Ямайка и слаба блондинка, запалена по медитация. На Нико му се падна блондинката, въпреки че изрично беше казал на Хал, че не иска компания.
— Ще изглеждаш по-добре — обясни Хал. — Довери ми се, познавам Фонтен. Освен това довечера съм свободен. Веднъж в седмицата мога да си позволя някоя курва под шейсет.
— Вземи ги и двете тогава — предложи Нико.
Пристигнаха в „Хобо“ десет минути след като Фонтен си бе тръгнала.
— Госпожа Халед да е някъде наоколо? — попита Хал Франко.
— Дойде и си тръгна — отвърна той и изсипа порой италиански ругатни по повод бившата си работодателка.
— Е, да, Фонтен трудно минава за мило котенце.
— Кучка! — изкрещя Франко. — Скапвам си задника, а тя ме изхвърля ей така — бам и вънка!
— Да — съчувстваше му Хал. — Също като Тони. Помниш ли го? Ти дойде на негово място.
Франко свирепо гледаше в една точка.
— Хайде — каза Хал, — доколкото я познавам, Фонтен е отишла да види как е конкуренцията.
Фонтен наистина правеше точно това. Веднага разбра защо „Дикис“ е изместил нейното заведение. Музиката беше прекрасна, келнерите — страхотни, атмосферата напомняше най-добрите времена на „Хобо“.
— Страхотно, нали? — развълнувано попита Ванеса.
— Хм, не е лошо — Фонтен хвана граф Паоло. — Хайде да танцуваме.
Всички танцуваха за разлика от празния дансинг на „Хобо“. Фонтен танцуваше под звуците на „Бий Джийс“, докато мисълта й работеше усилено. „Хобо“ имаше нужда от основен ремонт, ново осветление, промяна в менюто, свестен диджей и управител, който да притежава чара на Тони.
Пуснаха някаква балада и граф Паоло се притисна към нея. Увлечението й по него главоломно спадаше, ставаше й скучен.
— Фонтен, прекрасна! Кога се върна?
Изведнъж се превърна в център на вниманието. Така наречените приятели я поздравяваха от всички страни. Усмихваше се, кимаше и се радваше на вниманието. Не беше глупава и знаеше какво си мислят всички — бедната Фонтан, без съпруг милионер, дискотеката й запада. Какво ще прави сега? Само не това, което очакваха — да се оттегли победена. Върна се, за да си отмъсти, добре щеше да е всички да го знаят.
— Здравей, скъпа, какво правиш тук? „Хобо“ вече не е същият, откак изхвърли Тони.
Обърна се, за да успокои притежателя на отвратителния кокни акцент. Казваше се Сами, производител на конфекция, и излизаше само с шестнайсетгодишни сополани. Фонтен се усмихна хладно.
— Ще намеря друг Тони. Този не беше оригинален.
— А, да — Сами смигна с разбиране. — Трябва някой като мен да управлява заведението. Много бързо ще го стегна и ще стане както преди. Тези тук ще се редят на опашка, за да влязат. Защо не ми позволиш да опитам?
Фонтен го изгледа със смесица от изненада и презрение.
— Ти? — тази единствена дума изразяваше всичко.
— Добре, добре. Разбирам, когато не ме харесват — и той се оттегли.
Граф Паоло потри бедра в нейните.
— Кой беше този? — попита той ревниво.
— Трябва ли да ме притискаш толкова силно? — изсъска тя. — Мачкаш ми роклята.
Нико веднага забеляза Фонтен, пък и нея трудно можеше да не я забележиш — просто привличаше погледа. Танцуваше в прегръдките на някакъв млад жребец. Очевидно и двамата споделяха вкуса към младата плът.
— Казах ти, че ще е тук — победоносно съобщи Хал.
— Нико, ще танцуваме ли? — ямайката го дърпаше за ръкава. — Хал няма нищо против, той не танцува.