— Искам да знам всичко за теб — каза й той нежно, — коя си, защо, как. От самото начало.
Фонтен се преобърна върху леглото. Чувстваше се напълно задоволена.
— Ти си загадъчен мъж. Срещам те в самолета и след миг съм с теб в леглото. Може да си…
— Какво? — той закачливо притисна ръцете й в леглото. — Масов убиец? Маниак? — Целуна я продължително и я пусна. — Само не ми казвайте, мила мисис, че не сте спала и друг път с мъж, когото сте срещнала в самолета.
— Е, веднъж или два пъти.
— А, да, разбира се, веднъж или два пъти. Колко мъже си имала?
Фонтен се протегна и стана от леглото.
— Да го кажем по друг начин, Нико. Ако ядеш веднъж дневно, никога не огладняваш.
— Върни се! Искам десерта!
— Отивам да си взема душ! Трябва да се освежа. Защо не слезеш долу и не донесеш по едно „Гран Марние“. Ще ти покажа един възхитителен нов коктейл. — Тя отиде в банята и затвори вратата.
Нико остана да лежи отпуснат и усмихнат. Чувстваше се прекрасно. Изведнъж се сети за пръстена. Това беше причината да е тук! Е, поне първоначално…
Чуваше как шурти водата в банята. Стана и се огледа за чантата, която Фонтен бе носила в самолета. Не я видя, но вратата на големия гардероб стоеше приканващо отворена. Надникна вътре и видя безкрайни редици рафтове с обувки, полици за пуловери, закачалки с ризи, сака, рокли, блузи, шалове, ръкавици, бельо, подредено в чекмеджета. Ето ги и чантите на най-долния рафт. Около две дузини приблизително. Прегледа ги бързо, търсейки чанта марка „Гучи“. Имаше поне пет чанти „Гучи“. Изруга тихо, сетне я забеляза. Чантата, която търсеше, висеше на вътрешната страна на вратата. Грабна я и отвори ципа на страничното отделение. Пръстенът блесна на дъното.
Фонтен се появи в най-неподходящия момент, увита в розова кърпа като в сари.
— Би ли ми казал какво правиш? — попита тя с абсолютно леден тон.
Нико подскочи. Почувства се като ученик, когото са хванали да мастурбира в килера. Искаше му се поне да си беше обул панталоните. Какво по-конфузно от това да те хванат в неудобна поза с увиснал член?
— Е? — Фонтен успя да вложи в една дума толкова смисъл, колкото в цяло изречение.
Нико се усмихна. Усмивката му го бе измъкнала от доста неловки ситуации.
— Никога няма да повярваш.
— Да чуя — каменното й изражение беше почти заплашително.
— Ами… — опита се да мине зад нея и да влезе в спалнята. Тя му препречи пътя.
— Дълга история — започна той. — Сигурен съм, че ще те развесели. Нека си сложа нещо отгоре…
Фонтен го прекъсна:
— Казвай какво търсиш в моята чанта и ми покажи какво държиш. Сега! Веднага! Никакви забавни истории не искам да слушам. Не съм в настроение.
Нико сви рамене.
— Мога да те уверя, че не взимам нищо твое.
— И аз мога да те уверя в същото.
— Този пръстен… мислех, че ще имам проблем с митницата…
Отвори длан и й показа диаманта. Тя му хвърли един поглед, след това го прикова с очи.
— Щях да те попитам дали би го пренесла вместо мен, но не те познавах толкова добре и… Разбира се, щях да ти кажа…
— Мръсно копеле! Долен кучи син! Използвал си ме… мен… онази вечер в самолета… Как смееш?
— Аз само…
Тя вдигна ръка заповеднически.
— Нищо повече не искам да слушам. Искам да изчезнеш — от дома и от живота ми.
— Но, Фонтен…
Но тя не слушаше. Влетя в спалнята, събра дрехите му и ги хвърли в лицето му.
— Вън! — изкрещя. — Махай се, преди да съм те изхвърлила аз!
— Трябва да поговорим.
— Защо? Какво повече искаш от мен? Мина ме по всички възможни начини. Това в леглото не бе и наполовина толкова добре, колкото онова, което всъщност направи с мен.
Тя влезе в банята и тресна вратата. Нико бързо се облече. Нямаше смисъл да остава повече и да се обяснява. В края на краищата, получи онова, за което бе дошъл.
12
— Какво? — Джоузеф Фоницети погледна малкия си син с присвити очи. — Какво, по дяволите, току-що чух да ми казваш?
Дино неловко пристъпваше от крак на крак. Как ставаше така, че всички го почитаха като крал, а пред баща си беше кръгла нула, същото калпаво хлапе отпреди години…
— Ами аз таковата… ще се женя.
Джоузеф го наниза на погледа си.
— Просто така, изневиделица намираш момиче, достойно да ти стане съпруга. Успял си да намериш в Лас Вегас жена, която да носи името Фоницети? Коя е тази красавица? Вариететна актриса? Сервитьорка? Проститутка? — Джоузеф се изплю с отвращение в най-близкия пепелник.
— Тя е прекрасно момиче — опита да се защити Дино. — Не е от Лас Вегас.
— Те всичките не са оттук. Само идват да си тренират оная работа и да си оправят банковите сметки.