— Не знам — отвърна Бърни. — Обещах на Нико да остана с него.
Сузана го стрелна с презрителен поглед.
— Чия ръка би предпочел да държиш, моята или на Нико?
— Твоята, разбира се.
— Както и да е, новата му приятелка, изглежда, и бездруго здраво е хванала неговата. Още не съм успяла да го видя.
— Знаеш как става.
— Разбира се, че знам — тя махна тъмните си очила. — Сигурно сме били луди да се развеждаме. Защо го направихме?
Да не би и отговор да очакваше? Защото ме изстиска като лимон, Сузана — финансово, сексуално, ментално — всякак. Защото „татко, татко, татко“ е в състояние да накара всекиго да се разведе.
Бърни сви рамене.
— Не знам.
Сузана се закиска с похотлив блясък в очите.
— Какво ще кажеш да пропуснем обеда? Защо не се качим горе да дръпнем една трева?
— Става.
И бездруго нямаше какво да прави, докато чака Нико да се появи.
13
— Кой беше този? — попита Ванеса.
— Досаден второкласен артист — осведоми я Фонтен.
— Не ми се видя второкласен, по-скоро приличаше на Омар Шариф.
— Бледо подобие.
— Много бързо си тръгна. Паоло побесня.
— Ох, миличка, страшно бързам, имам да върша милион неща. Ще ти обясня по-късно.
— Не забравяй за утре.
— Записала съм си в бележника.
Фонтен затвори и се погледна в огледалото одобрително. По изключение беше облечена делово, защото щеше да провежда интервю за управител на „Хобо“. Беше се обадила на Поли с безусловна команда:
— Намери млади, привлекателни мъже. Франко е причината „Хобо“ да запада. Намери ми такъв като Тони. Ще мина следобед да видя какво си направила.
Поли затвори и се притисна до Рики.
— Ставай — каза тя. — Госпожа Халед е станала рано и изгаря от нетърпение да тръгва.
— Тя ми каза десет часа.
— В такъв случай имаме време… По дяволите! Забравих! Аз съм тази с ранната среща — тя скочи от леглото. — Как да й намеря висок мъж, секси и с голяма пишка?
Рики се разсмя.
— Аз не ставам ли?
— Ти ли? — Поли примигна. — Вече успя да я харесаш?
— Нямам нищо против да си пъхна носа.
— Ще трябва да пъхнеш нещо повече от носа. Доста повече…
— Защо не млъкнеш и не дойдеш тук?
Нико се чувстваше по-сигурен, откак пръстенът беше в джоба му. Забавянето не беше включено в плана и Бърни вероятно се бе притеснил, че не се е обадил. Бяха се разбрали да не се чуват, докато той не продаде пръстена и не се върне обратно. Все пак трябваше да звънне, да го успокои. После реши да не го прави, не искаше да го тревожи излишно. Ако всичко с Хал потръгнеше както трябва, след няколко часа той щеше да е в самолета.
След сцената с Фонтен той се отправи към апартамента на Хал. Завари го по черна копринена пижама в кисело настроение.
— За бога? Знаеш ли кое време е?
Нико погледна часовника си.
— Девет и четирийсет и пет. Малко рано за теб, както разбирам.
— Меко казано. Никога не ставам преди три-четири.
— Случаят е спешен.
— Да, разбрах — той го поведе към кухнята и започна да прави кафе. — Какво е станало? Фонтен май раничко те е изхвърлила? Или не си искал да останеш?
— Не останах.
— Умно. Тя може да те съсипе.
— Добре ли я познаваш?
— Достатъчно.
— Да не би…
— Аз ли? Шегуваш се. Фонтен не би ме погледнала, не че аз съм приритал за нея. Пада си по младоци. Когато беше женена за арабина, използваше парите му, за да им създава собствен бизнес.
Нико извади пръстена и го показа на Хал.
Той подсвирна от изненада.
— Това наистина е нещо. Страшно е красиво.
— Кога да ти се обадя? — попита Нико. — Трябва да се върна възможно най-скоро.
Хал наля гореща вода в чашата нескафе. Наум пресмяташе как ще похарчи комисионата.
— Сделка в брой като тази… Утре по някое време предполагам.
— Не става. Трябва да е по-рано.
— Ще направя каквото мога, но тук става въпрос за много пари. Само имай търпение и се успокой. Защо не поиграеш малко. Лондонските клубове са най-добрите.
Нико се засмя сухо.
— Защо мислиш съм в това положение?
— Хм… Не е зле, какво ще кажеш, Поли? — прозя се Фонтен.
— Мисля, че кокни акцентът е малко демоде.
Фонтен взе една ядка от купичката върху масата и я подхвърли към устата си.
— Права си. Кокни вървеше миналата година, сега на мода, изглежда, са беззъбите или обратните. Но аз все си мисля, че ни трябва някой супермъжкар.
— Знам, знам, като легендарния Тони.
Фонтен се усмихна замечтано.
— Виждала ли си го?
— Нямах тази чест, бях в Америка, докато той се е подвизавал тук.