— Тони… в началото беше най-добрият. Във всяко отношение.
— Защо го изгони тогава?
— Главозамая се.
Седяха в празната дискотека и интервюираха кандидатите. Бяха минали шестима и никой от тях не ставаше. Фонтен се ядосваше. Излизаше, че е адски трудно да намериш амбициозен, привлекателен млад мъж. Сети се за Джъмп Дженингс и дори помисли да го извика, но бързо отхвърли тази мисъл. Погледна към следващия на опашката.
Беше по-добър от другите — с къдрави черни коси, тесни избелели джинси, наперен по момчешки. Поли делово погледна бележника си.
— А вие сте?
— Стийв Валънтайн.
Фонтен и Поли се спогледаха развеселени.
— Записала съм, че сте управител на диско-клуб в Ийлинг. Така ли е?
— От осемнайсет месеца.
— Доволен ли сте от работата си? — очите на Фонтен изучаваха всеки сантиметър от тялото му.
Стийв също я гледаше, без да му мигне окото.
— Да, не е лошо, но искам да се преместя в Уест Енд.
— Сигурна съм, че искате — Фонтен взе цигара и изчака, Стийв извади запалка и й поднесе огънче, без да сваля очи от лицето й.
— Хм… — започна Фонтен. — Имате ли приятелка?
— Не само една, мисис Халед.
— Не е трудно да се предположи — тя се обърна към Поли. — Мисля, че можем да дадем на мистър Валънтайн възможност да опита, не смяташ ли?
Нико възнамеряваше да оползотвори пребиваването си в Лондон по най-добрия начин. Имаше шестте хиляди долара на Бърни, а освен сметката в хотела други разходи не се налагаха. Когато Хал продадеше пръстена, щеше да има достатъчно да върне дълга си към казиното, да се издължи към Бърни и пак щяха да му останат няколко хиляди. Трябваше да помисли за бъдещето си, но за това имаше време. Освен това трябваше да възстанови щетите на мисис Дийн Костело, ако застрахователната й компания не се беше погрижила вече, а ако не беше, той с радост щеше да го стори. Все още нямаше представа как ще стане, но вярваше в способността си да се справя с всяка ситуация. Пък и такъв пръстен нямаше как да не е застрахован.
Сети се за Фонтен Халед. Рози, разбира се, червени при това. Шейсет-седемдесет стръка с дискретна бележка за извинение и подарък. Не обичайната дрънкулка, нещо красиво и изискано, нещо, което да й хареса. Трябваше да я види още веднъж. Можеше пък да се върне отново, след като всичко се уреди. След Лиз Мария Фонтен беше единствената жена, която бе успяла да го заинтересува. Беше я поопознал, но същевременно знаеше, че едва се е докоснал до повърхността. Тя беше самоуверена, безцеремонна, твърда, но под лустрото се криеше жена, която той искаше да познава — уязвима, нежна, любвеобилна, търсеща подходящия мъж, също както той, без да съзнава, търсеше подходящата жена.
Махна на едно такси и упъти шофьора към „Бушрон“ — най-добрия бижутерски магазин на „Бонд стрийт“.
Докато ролсът пъплеше по натоварените улици, Рики зяпаше Фонтен в огледалото за обратно виждане. Беше затворила очи, а полата й се бе вдигнала нагоре, откривайки ръба на чорапите. Носеше жартиери. Мили боже! Влудяващи жартиери! Единственото място, където беше виждал подобни, бяха списанията с момичета. Споменът го накара да се възбуди.
— Рики.
Той отмести поглед към лицето й. Беше отворила очи.
— Да, мисис Халед?
— Взе ли дрехите ми от химическо чистене?
— Да, мисис Халед.
— А рецептата?
— Да, мисис Халед.
— Добре. Като се приберем, ще ти остане малко свободно време. До десет вечерта няма да ми трябваш.
— Благодаря, мисис Халед — погледна часовника на таблото. Беше почти пет. После пак погледна огледалото — беше си дръпнала полата.
— И, Рики.
— Да, мисис Халед?
— Бъди добро момче и си гледай пътя.
— Да, мисис.
Кучка!
Нико беше доволен от себе си. Умееше да харчи пари и го знаеше. Купи за три хиляди долара сърце, украсено с диаманти, за Фонтен, други хиляда отидоха за часовник „Картие“ за Бърни и около хиляда и двеста за кашмирени пуловери и копринени ризи за самия него. Върна се в хотела в приповдигнато настроение. Хал го чакаше във фоайето. Нещата се развиваха по-бързо, отколкото очакваше.
— Добри ли са новините?
— Да се качим горе.
Стигнаха до апартамента на Нико в пълно мълчание. Когато влязоха, Хал извади пръстена и го хвърли на леглото.
— Стъкло, шибано евтино стъкло! — той се изплю с отвращение. — Каква игра играеш, Нико?
14
Бърни се чувстваше приятно отпуснат от марихуаната. В прилив на храброст реши, че може да застане срещу Карлос Брент и Фоницети и да им се усмихне.
Съобщи на Сузана, че излиза и ще я вземе в шест. Тя лежеше замаяна от марихуаната, но не пропусна за шести път да му предложи да се оженят отново.