— Защо? — попита Бърни. — Толкова ни е добре заедно, когато не сме женени.
— Така е — съгласи се тя, — но трябва да го направим заради Стар.
Да не говорим за Карлос, помисли Бърни, докато се изнизваше. Големият татко ще побеснее, ако разбере какво става.
— Не забравяй да кажеш на Нико за довечера — извика Сузана след него.
— Ако го видя.
— Сигурно вече се е върнал. Коя е новата му приятелка все пак?
— Казах ти, че не знам. Ще се видим по-късно.
Бърни се върна в апартамента си. От Нико, разбира се, нямаше и следа. Зачуди се дали да не поръча разговор с Лондон. Искаше да разбере какво става. Колко още можеше да поддържа заблудата, че Нико е наоколо. Разбира се, нямаше да рискува да звъни от „Форум“. Трябваше да излезе и да използва някоя телефонна кабина. Горещо се надяваше Нико да се е настанил в хотел „Ломонд“, както му беше казал.
Взе душ и се преоблече. Пръсна си освежител за уста и излезе.
Чери се въртеше пред огледалото.
— Харесва ли ти? — попита тя.
— Хубава е — механично отвърна Дино, притеснен за доста по-сериозни неща от новата рокля на Чери.
— Не ти харесва — намуси се тя.
— Не е вярно, скъпа — той я прегърна успокоително. — Приличаш на страхотна голяма красива кукла.
— Аз съм твоя съпруга — изпъчи се тя. — Госпожа Дино Фоницети.
Стомахът му се сви от страх. През всичките трийсет и една години от живота си не беше вземал едно решение, без да се посъветва с баща си. И ето че сега го направи. Измъкна се още същия следобед и се ожени за Чери, преди Джоузеф да е измислил някакъв хитър начин да се отърве от нея.
— Баща ти ще ме хареса — каза Чери, сякаш прочела мислите му. — Ще видиш, наистина ще ме хареса. Обещавам ти.
— Знам, знам. Само си дръж устенцата затворени за сватбата. Аз сам ще му кажа.
— Тази вечер?
— Да, разбира се, тази вечер.
Тя се усмихна.
— Каква изненада ще бъде! Бащата ти и аз се виждаме за пръв път и изведнъж ти — бам — му казваш!
— Да — бам. Точно така — бам — Дино направи неимоверно усилие да се засмее.
Джоузеф Фоницети пристигна в ресторанта в седем без петнайсет. Изучи масата, остана доволен и оберкелнерът въздъхна от облекчение. Когато работиш с Джоузеф Фоницети, се научаваш да бъдеш маниашки взискателен.
— Донесете ми „Перие“ — поръча Джоузеф — и няколко от онези бели картички.
Келнерът мигновено се завъртя на пети, после застана на известно разстояние, докато Джоузеф надписваше с неграмотния си почерк картичките с местата.
Малко преди седем пристигна Дейвид с жена си Миа. Двамата прегърнаха Джоузеф и заеха местата си.
В седем и две се появи Дино. Държеше Чери за ръка, но дланта му така обилно се потеше, че имаше опасност да я изпусне.
— Чери, искам да те запозная с баща си — притеснено каза той.
Чери пристъпи с широко ококорени очи.
— Господин Фоницети, с нетърпение очаквах този миг.
Джоузеф се усмихна лъчезарно.
— И аз, мила моя, и аз също.
Момичето беше по-хубаво, отколкото предполагаше. Преди Дино си падаше по едрогърдести мацки с тъпи физиономии. — Седни тук, до мен. Какво ще пиеш?
Чери не помръдна поглед, но вече беше забелязала бутилките „Перие“.
— Минерална вода, ако не възразявате.
— Да възразявам ли? Разбира се, че не — явно и по-умна, отколкото предполагаше.
Дино понечи да седне до нея, но баща му го отпрати.
— Там — посочи той, — до жената на брат ти.
Дино послушно отиде до другия край на масата и си поръча двоен скоч.
Пристигнаха Сузана и Бърни, който подскочи, като видя Чери. Вече част от семейството? Толкова скоро? Сузана се втурна да целува Джоузеф.
— Чичо Джо, всеки път, като те срещна, изглеждаш все по-млад! — После изпрати въздушни целувки на братята, които познаваше от дете.
Карлос Брент се появи шумно както винаги, в компанията на шестчленен антураж.
Гостите почти се бяха събрали.
— Къде е Нико Константин? — попита Джоузеф. — Почти седем и петнайсет е.
Който познаваше Джоузеф, знаеше, че изключително много държи на точността. Сузана погледна Бърни.
— Къде е Нико?
Бърни сви рамене и се опита да изглежда небрежно.
— Изпраща извиненията си и се надява да дойде за кафето.
— Има нова приятелка — съобщи Сузана, — тя сигурно не го пуска от леглото!
Джоузеф се обърна към Чери:
— Ти си приятелка с Нико, нали?
— Нико ми е като баща — отвърна тя, свенливо навела поглед.
Обзалагам се — каза си Джоузеф. Чери му допадаше — госпожица Миловидност и Лъчезарие. Заслепила е Дино, защото е първото чисто момиче, което е видял от години. Чудеше се какво ли ще трябва да направи, за да се отърве от нея. Може би Нико знаеше, в края на краищата той я бе вкарал в живота на сина му, сигурно знаеше и как да я изкара оттам. Беше ослепително хубава и не ставаше за съпруга — щеше да легне с кого ли не, преди още да е изсъхнало мастилото на брачното свидетелство. Джоузеф хвърли поглед на Миа в другия край на масата. Ето това беше чиста работа!