— Моля? — Нико се изправи шокиран в леглото.
Лин се опитваше да си закопчае ципа.
— Чу ме добре — тя потърси обувките си. — Имаш една седмица да върнеш парите — седем дни — и нито ден повече. Ясно? — взе чантата си и тръгна към вратата, където спря и се усмихна. — До последния цент, Нико, или ще ти отрежат ташаците.
Излезе и тихо затвори вратата след себе си.
— Не е ли забавно? — Фонтен наблюдаваше Рики с премрежен поглед.
Не знаеше дали да й отговори или е по-добре да си мълчи. Всъщност изобщо не знаеше какво да прави.
— Знаеш ли — дълбокомислено започна тя, — не изглеждаш никак зле. Защо не се сетих да те използвам за клуба?
— Захар, мисис Фонтен?
— Не, благодаря.
Тя стана, обърна се и го погледна през рамо.
— Донеси ми чая в спалнята, Рики. Твоя също.
За миг остана като треснат. После светкавично извади един поднос и сложи двете чаши отгоре.
— Рики, приятелю — промърмори на себе си, — май ти излезе късметът.
— Рииики — пияният й глас се изви от стълбището, — идваш ли?
Разбира се, че идва. Поли можеше да почака.
16
Бърни, Сузана и Чери седяха мълчаливо в частния самолет на Карлос Брент, всеки потънал в собствените си мисли.
Сузана едва доловимо се усмихна. Лайното беше запратено, както имаше навика да се изразява Бърни, но не в нейната посока.
Чери хлипаше и от време на време бършеше бебешко сините си очи с копринена кърпичка с монограм, взета от някое чекмедже на Дино.
Бърни се държеше стоически. Мистър Падение, имаше късмет, че е свързан, макар и слабо, с Карлос Брент. Ако не беше така обаче… Ако Сузана не се беше намесила…
Като размисляше над събитията от предната вечер, всичко му изглеждаше като кошмарен сън. Що за нелепо съвпадение беше Джоузеф Фоницети да даде вечеря, Нико да е поканен, а Чери и Дино да са се оженили тайно. Що за шега?
Джоузеф беше твърде хитър, за да остави събитията да минават покрай него. Това, че Нико не се появи, събуди подозренията му. Когато Чери съобщи, че двамата с Дино са се оженили, всички естествено занемяха. Джоузеф не обичаше изненадите, особено пък такива. Той стана, а малките му злобни очи святкаха.
— Това истина ли е? — изкрещя той на Дино. — Наистина ли си се оженил за тая тъпа курва?
На което Чери, насълзена, но изпълнена с решителност, заяви:
— Как смеете да ме наричате така? — и потърси подкрепа от Дино, който обаче се бе свил на стола си и не мърдаше. Можеше ли да спори с баща си? На това отгоре тя явно наистина беше тъпа курва, щом не умееше да си държи устата затворена.
— Намери ми Нико Константин — заповяда Джоузеф, — съдери си задника, но ми го намери. После се обърна към Бърни: — Още е тук, нали?
Бърни беше по-уплашен и от Дино, добре че се намеси Сузана:
— Разбира се, че е тук, чичо Джо.
Джоузеф не й обърна внимание.
— Дейвид, провери веднага. Искам го този кучи син Нико, и то веднага. После погледна към хълцащата Чери и продължи: — Да дойде и да си прибере тази… кк… кукла Барби! Той ни я натресе.
Не беше за вярване, но Чери пак се обади:
— Мистър Фоницети! Дино и аз сме женени.
— Разбери къде го е направил този глупак и се погрижи за това — изръмжа той към Дейвид. — И ми намери Нико веднага. Дължи ни пари, Дино трябваше да уреди нещата, но явно е бил твърде зает с оная си работа. — После Джоузеф премина на италиански, нещо, което се случваше само когато беше извън себе си. Карлос Брент отиде при него и го прегърна.
С вечерята беше свършено, с брака на Дино и Чери също, освен това се разбра, че Нико е офейкал. Сега вече на Бърни му се стъжни, защото стана ясно, че е съучастничил. Той чевръсто прегърна Сузана и й предложи да се оженят повторно.
— Готов си на всичко, за да спася задника ти, а, Бърни? — ехидно попита тя, но усмивката й казваше друго.
Повикаха го в кабинета на Джоузеф, за да го разпитат. Сузана настоя да дойде с него.
— Отиде само за да опита да намери пари — настоятелно обясняваше Бърни. — Сигурно вече е тръгнал насам.
— Ние ще се погрижим за това — процеди Джоузеф през зъби. — А ти, Бърни, запомни едно — лоялността е много важна, но лоялността към онези, които трябва. Като разбра, че Нико не може да плати, трябваше веднага да дойдеш при мен, без изобщо да се колебаеш. Разбра ли?
Бърни енергично закима.
— Но ти си млад, имаш още много да се учиш. Ето, виж мен, аз съм лоялен към Карлос, затова имаш късмет. Ясно ли е?
— Той разбра, чичо Джо — Сузана целуна стареца по бузата. — Повече няма да се случва. Благодаря ти.
Бърни отърва кожата, но на каква цена? Отново беше станал собственост на Сузана.