Чери делеше с още две момичета малък апартамент в Холивуд. В момента, за щастие, ги нямаше. Чери се разхождаше замаяна из празното жилище. Всичко стана толкова бързо. В един миг беше станала мисис Дино Фоницети, а в следващия хоп! — отново Чери, неуспялата актриса. Не беше справедливо. Какво не хареса в нея? Какво не беше наред? Защо бащата на Дино веднага я намрази?
Гледаше безупречното си отражение в огледалото. Руси коси, сини очи, светла кожа, в съчетание с мургавия Дино такива прекрасни бебета щяха да си направят!
Дино. И той излезе един. Как остави баща си да я обижда! Чери въздъхна тежко и влезе в малката баня. Събра изпраното бельо и пусна ваната да се пълни.
— Централа, опитайте пак този номер, ако обичате — Бърни друсаше Стар на коляното си и за пети път се опитваше да открие Нико.
Сузана разопаковаше дрехите. На път от летището тя настоя Бърни да си прибере целия багаж от къщата на Нико.
— Можем и утре да го съберем — противеше се той.
— Сега. Искам да съм сигурна, че утре няма да офейкаш.
Докато разопаковаше дрехите, Сузана мърмореше:
— Ау, какви мръсни ризи! На каква пералня си ги давал?… О, не, Бърни, как си могъл да изгориш любимия ми пуловер с цигара, не помниш ли, като ти го подарих?
Бърни продължаваше да издирва Нико, най-малкото, което можеше да направи, бе да го предупреди.
— Мисля, че няма да е зле да направим една малка сватба, скромна, но изискана. Стар ще ни бъде шаферка. Какво ще кажеш, Бърни?
— Добра идея.
— Татко предложи да я направим в къщата в Палм Спрингс. Ще доведем всички със самолета. Ще е много забавно, нали?
„Няма що! — помисли си Бърни. — Пак проклетият татко“, а на глас додаде:
— Разбира се, скъпа.
— Ще бъда в синьо, защо не си сложиш и ти син костюм? Ще си подхождаме. А Стар ще е в бяла рокличка на волани. О, Бърни, не е ли вълнуващо?
Бърни си спомни, че Сузана най обича да организира пищни церемонии, които да нарича скромни празненства. С ужас се сети за събиранията в тесен кръг с по петдесет, шейсет души. Този път трябваше да се намеси.
— Свързваме ви с апартамента на мистър Константин — чу се гласът на телефонистката.
Три позвънявания и Нико се обади.
— От няколко дни се опитвам да се свържа — извика Бърни. — Лайното…
17
— … е запратено. Разбрах — отвърна Нико.
— Откъде? Какво е станало?
— Бяха много щедри, дадоха ми седем дни да им върна парите.
— А пръстенът?
— Менте, приятелю.
— Какво ще правиш?
— Ще измисля нещо.
— Слушай, Нико, аз се опитах. Издържах няколко дни. После… абе дълга история… не е за разправяне…
— Като се върна, ще я чуя лично.
— Ако ти потрябвам, при Сузана съм.
— Помирение?
— Ще ти обясня.
— Пази си ташаците.
— И ти също.
Нико затвори. Беше спокоен. Нямаше смисъл да се паникьосва. От мига, в който Лин си отиде, започна да мисли. Имаше две възможности — със спечелените петдесет хиляди долара да избяга. Южна Америка, Атина… да си смени името, да започне нов живот. Проблемът бе, че не искаше да променя нито името, нито живота си.
Другата възможност беше да плати парите, ако можеше да ги намери, разбира се.
Последното беше за предпочитане. Но как?
Фонтен се събуди от силно чукане на вратата. Господи! Имаше отвратителен вкус в устата, чувстваше се ужасно.
— Мисис Халед, минава дванайсет — чу се гласът на икономката. — Нося ви закуската.
Главата й се цепеше по шевовете. Опита се да си спомни изминалата нощ… и успя.
Боже мой! Рики! Той спеше в леглото й. Фонтен седна и огледа стаята. Изглеждаше, сякаш е минал ураган. Всъщност не беше далеч от истината. Тя и шофьорът. Любовникът на лейди Чатърли1.
Тя стана, надяна копринено кимоно и се замисли как да се отърве от него. Мисис Уолтърс нямаше да бъде изненадана, че е прекарала нощта с мъж, беше свикнала. Но все пак с шофьора! Мили боже!
— Рики — тя го бутна силно. — Бъди така добър да станеш и да се ометеш оттук!
— Какво? Какво? — той отвори очи и се огледа озадачено, после се опомни. — А, да, вярно! Ела, скъпа, ела да получиш още малко от онова, което така ти хареса снощи.
Тя го смрази с поглед.
— Забрави за снощи, Рики. И не съм ти никаква „скъпа“. За теб съм мисис Халед. А сега се обличай и да те няма.
Той седна в леглото.
— Искаш да кажеш, че ме гониш?
— Ако имаш предвид уволнение — не. Но от леглото и от къщата — да. И запомни, че тази нощ е била плод на въображението ти.
По дяволите! Плод на въображението! Много ясно си спомни как го бе възседнала, наметната с кожено палто, размахваше шофьорската му шапка и крещеше: „Който пръв пресече финиша, е победител!“
1
Героиня от едноименния роман на Д. Х. Лорънс, аристократка, която поддържа извънбрачна връзка с градинаря. — Б.пр.