Фонтен затвори вратата на банята. Рики се облече на бърза ръка и излезе, като едва не се спъна в количката със закуската.
Мисис Уолтърс му отправи презрителен поглед.
— Добро утро, мисис Уолтърс.
Тя му обърна гръб.
На табла Нико нямаше равен, така че само трябваше да потърси подходящия клуб и да приложи уменията си. В Лондон запалени играчи не липсваха и той стана повече от добър партньор. Прекара следобеда в игра и вечерта стана от масата по-богат с няколко хиляди лири. Не беше лошо и все пак недостатъчно, за да му помогне. Имаше нужда от съвет и се обади на Хал.
Срещнаха се в „Трейдър Викс“. Хал изглеждаше безупречно в нов бял костюм. Нико пипна ревера му.
— Изглежда хубав.
— Няма как, трябва да изглеждам добре за моите дами. Те са тук. Ако си изиграя добре картите, има вероятност до утре да притежавам половин Детройт. Защо не дойдеш с нас на вечеря?
— Ако имат петстотин хиляди долара излишни пари…
Хал се засмя.
— Пет години солидно чукане и може да ги изкараш.
Нико направи физиономия.
— Трябват ми по-бързо.
— При това положение не знам дали мога да ти помогна.
Нико го фиксира с хипнотичните си очи.
— Сериозно говоря. Парите ми трябват. Измъкнах се от Лас Вегас с неплатени дългове. Смятах, че пръстенът ще покрие загубата. А сега… — той направи безпомощен жест — ме откриха. Елегантно го направиха, не може да се отрече: изпратиха хубава жена, с която спах, а после тя ме заплаши, че ще ми откъсне топките, ако не намеря парите до седем дни. Съвсем делово — и ти, и аз знаем как стават тези неща. Имаш ли някакво предложение?
Хал повика сервитьорката и поръча още едно питие. Харесваше Нико и му съчувстваше, но не чак дотам, че да се накисне в нещо заради черните му очи. Да стои далеч от неприятностите му беше основен житейски принцип.
— Дай да уточним нещата. Кому дължиш и колко? — Хал се опитваше да го баламоса, за да спечели време, обмисляйки как да офейка.
— Дължа на Фоницети петстотин хиляди долара.
Хал подсвирна от изненада.
— Брей! Здраво си я загазил. Познавам стария Фоницети. Как са те оставили да направиш такива големи залагания?
— Загубих шест хиляди от собствените си пари в аванс.
Хал подсвирна.
— Здраво си го загазил, приятел.
Сервитьорката китайка му донесе пиенето и се усмихна.
— Никога не съм спал с китайка — разсеяно отбеляза Хал, когато тя отмина. — Коя беше дамата вестоносец? Да не би специално да са пратили някого?
Нико поклати глава.
— Беше англичанка. Каза, че името й е Лин.
— Много висока с хубаво тяло?
— Познаваш ли я?
— Беше танцьорка в телевизията. Не успя да излезе от кордебалета, докато не срещна подходящия човек.
— Кой е той?
— Казва се Федърс. Лин е дясната му ръка. Здрава мадама, не си поплюва, има черен колан по джудо. Извадил си късмет, че само те е изчукала.
— Много ти благодаря.
— Де да можех да поговоря с Федърс — разсъждаваше Хал. — Можеше пък да измислим нещо.
— Защо не можеш? — попита Нико.
— В момента не сме в бляскави отношения. Дългове, нали се сещаш…
— Колко.
— Пет хиляди лири. Умилостивявам го с някоя дребна сума, като стане съвсем напечено.
— Плати му парите, имам ги. Приеми ги като комисионна за помощта.
— Ей, Нико, не е нужно да го правиш.
— Знам, но ако успееш да изработиш нещо с Федърс, сигурно и той ще може да се спазари с Фоницети. Може би някакъв погасителен план… Какво ще кажеш?
Хал кимна бавно.
— Ще направя каквото мога.
Нико го потупа по рамото.
— Ще се радвам на всичко, което успееш да сториш.
Зашеметяващи манекенки в екзотично бельо дефилираха по рампата. Фонтен седеше на един от предните редове и дори не се стараеше да прикрие отегчението си.
— Не ти ли е интересно? — притеснено попита Ванеса. Ревюто събираше средства за една от благотворителните й прояви и много й се искаше да има успех.
— Никога не ми е било интересно да зяпам женски тела — отвърна Фонтен. — Няма ли и мъжки модели? Би било хубаво, само по шорти и усмивки.
— О, Фонтен, предполага се, че трябва да гледаш дрехите.
Фонтен огледа залата. Беше пълно с жени, облечени в скъпи тоалети, също като самата нея. Божичко! Това ли е животът й? Мода и секс. И двете бяха започнали да й омръзват.
— Трябва да тръгна след малко — прошепна тя на Ванеса. Имам среща с адвоката си. Досадникът Арнолд ме заплашва, че ако не намеря пари, в скоро време ще се наложи да работя. Жалките суми, които получавам от Бенджамин, едва покриват дневните ми разноски. Единственото спасение е да изправя „Хобо“ на крака.