Предположи, че комбинацията е сменена, но докато въртеше диска, се оказа, че не е. Вратичката се отвори. Най-отпред беше разнородната колекция от бижута, които Карлос бе подарявал на скъпата си щерка. Освен това обаче имаше сто хиляди долара в брой — сватбен подарък от скъпоценния татко. Сто хиляди в чисти, нови банкноти, недокоснати, непокътнати и половината негови, макар че Сузана не му беше разрешила да припари до тях. Кой глупак държеше сто хиляди в сейф, когато можеше да ги вложи в банка и да трупат лихви? Само неговата бивша, а скоро и настояща съпруга — милата Сузана.
— Ще ни бъдат за извънредни случаи — беше заявила тя преди пет години и оттогава той не ги беше виждал.
Сузана не подозираше, че Бърни знае шифъра, но една вечер той я бе наблюдавал, докато вадеше някакво колие и цифрите се бяха забили в съзнанието му. Половината сума беше негова, той имаше права върху нея. Той извади петстотин банкноти от по сто долара и ги подмени с пачки от по един долар.
19
Сами каза „да“, просто така. Това изненада всички, включително него самия. Но за какво служеха парите, ако не за харчене? А той открай време беше искал работа в клуб.
— Обаче няма да съм следващият, когото ще примамиш в кревата, да се разберем — предупреди той.
— Опазил ме бог!
Подписаха договор, стиснаха си ръцете и вече бяха заедно в бизнеса. За Фонтен това беше животоспасяващо средство. Финансите й бяха в окаяно състояние. „Хобо“ трябваше да си върне блясъка и популярността.
Веднъж влязъл в играта, Сами веднага се запретна за работа. Нае двама невероятни чернокожи диджеи — момче и момиче, както и нови келнери — до един млади, амбициозни и добре платени. Той хареса Стийв Валънтайн и реши да го задържи. Изпрати го на личния си фризьор за студено къдрене и му купи нови дрехи. Резултатът беше потресаващ.
— Забележително — възкликна Фонтен. — Ти го превърна в лъскав тип.
— Разбира се. Сега остава да променим менюто и да инсталираме ново осветление.
Сами и Фонтен бяха странна двойка, допаднаха си и работеха добре заедно. Правеха планове, шегуваха се и се смееха. В отношенията им нямаше нищо сексуално. Сами се възхищаваше от чувството й за хумор. Когато не играеше непристъпната мисис Халед, Фонтен беше остроумна, земна и много забавна.
Тя осъзна, че го обожава. Беше весел, естествен и не се превземаше. Беше толкова погълната от работата, че забрави секса. Вечер имаше сили, колкото да се пъхне в леглото след тежък работен ден.
Сами реши, че трябва да затворят за няколко дни, докато направят промените, и после да отворят с шумно, грандиозно парти. „Ще струва много, но ще си заслужава“ — беше я уверил той. Тя се съгласи. Не му каза, че адвокатът й предлагаше да продаде колата и къщата, за да погаси трупащите се дългове. Адвокатът беше идиот. Щеше да му докаже, че не е прав. Загърби тревожните новини и се зае да организира наистина разточително парти. Шампанско и хайвер за двеста души от най-шумното лондонско общество. Какво значение имаха още няколко сметки. Беше се хванала на играта и трябваше да играе докрай.
Мина почти седмица, докато Хал успя да уреди среща между Нико и Федърс.
— Трудно е да стигнеш до човек като него — обясни Хал, — а да се срещаш с някои от хората му няма смисъл. Не се притеснявай, обясних му положението. Ще се видите довечера.
— Божичко! — извика Нико. — Утре изтичат седемте ми дни. Хубаво ще се отрази на нервите ми.
— Сигурен съм, че Федърс ще направи нещо. Има връзки там, където трябва, с Фоницети имат общи интереси, а сега твоят дълг е негова грижа.
Нико беше прекарал дните в напрежение. Късметът продължаваше да го следва на игралните маси, беше увеличил печалбата на деветдесет хиляди лири. Смяташе да ги даде на Федърс като знак за добри намерения. Но откъде щеше да вземе остатъка?
Мисълта да изчезне от Лондон го спохождаше всеки ден, но да се върне в Щатите изглеждаше още по-опасно. Беше звънял няколко пъти на Фонтен Халед, но тя не го потърси. Дори не изпрати бележка да благодари за бижуто и розите. Може би наистина беше кучката, за каквато всички я смятаха. Изключи я от съзнанието си и се върна към игралните маси.
Хал дойде да го вземе от „Ламонт“ точно в осем и половина.
— Срещата е точно в девет, не можем да закъснеем, но и не бива да подраняваме.
— Къде живее? — попита Нико.
— Никога никого не кани у дома — обясни Хал. — Срещата е в едно от казината му.
Фонтен се гледаше в голямото стенно огледало. Какво можеше да се каже на съвършенството? Черна копринена рокля с кървавочервено бродирано японско кимоно отгоре и прическа мадам Бътърфлай. Шокиращо, но много ефектно. Ако бяха в Америка, утре щеше да е на корицата на „Уименс Дейли Уеър“. Слезе величествено по стълбите, мисис Уолтърс я изгледа възхитена.