— Изглеждате прекрасно, мисис Халед.
Фонтен прие комплимента и кимна властно.
— Рики навън ли е?
— Да, мадам. Графът от своя страна чака в приемната.
Графът, о, боже! Беше го забравила, но пък нямаше да е добре да отиде на собственото си парти без придружител.
Граф Паоло скочи, когато тя влезе.
— Белисима! Белисима, кара миа!
— Успокой се, миличък, не се вълнувай толкова.
Кой би предположил, че ще се отегчава с двайсет и пет годишен аристократ? Факт обаче, беше й омръзнал до смърт.
Лин ги посрещна в приемната. Държеше се така, сякаш никога не е виждала Нико.
— Моля, последвайте ме, господа. Мистър Федърс ви очаква — официално каза тя и ги поведе към врата с табела „Вход за външни лица строго забранен“ и по дълъг коридор.
— Страхотен задник — прошепна Хал, докато я следваха по коридора.
Тя спря пред друга врата със същата табела и почука три пъти.
Озоваха се в просторен кабинет. Федърс седеше зад голямо бюро. Беше едър, облечен в крещящ костюм и шарена риза. Косата, която лъщеше от брилянтин, явно беше боядисвана. Въпреки водевилния вид от него се излъчваше заплаха.
Огледа Нико с малките си кръвясали очички и протегна учудващо малка, хладна като риба ръка с безупречен маникюр.
— Седнете, Нико. Хал, защо не излезеш да се поразходиш с Лин?
Той закима.
— Разбира се.
Лин му отправи студена усмивка.
— Хайде, тръгвай, дебел задник — и тя изведе Хал.
— Нещо за пиене? — излая Федърс.
— Водка, моля.
Федърс щракна с пръсти и един незабелязан досега тип отиде до лъскаво барче в стил 40-те години.
— Водка — нареди Федърс, — а за мен плодов чай и бисквити.
Гангстерът кимна послушно. И той изглеждаше изваден от 40-те години.
— Така, вие сте Нико Константин — започна Федърс. — Винаги ми е било любопитно да срещна човек, който така опасно залага живота си на косъм.
Нико сви рамене.
— Никога не съм смятал, че мога да се измъкна, без да платя на Фоницети.
— Всички така казват. Някои продължават да го твърдят, докато бетонът се стяга около краката им.
— Няма нужда да ме заплашвате. Дойдох, за да опитам да изгладя нещата.
— Добре, Нико, радвам се, радвам се — Федърс се облегна в стола си. — Чувам, че имаш забележителен късмет на масите, откак си в Лондон.
— Не е чак толкова забележителен, но мога да гарантирам дълга си с известна сума — той пое огромна чаша водка от гангстера.
— Отлично. Докато сте в Англия, дългът ви към Фоницети е мой проблем. Имаме взаимно споразумение.
Нико кимна.
— Разбрах това.
— Фоницети никак не бяха очаровани от внезапното ви заминаване. Само ако бяхте обсъдили с тях…
Нико започваше да се дразни. Не харесваше Федърс, а още по-малко да му четат лекции.
— Можете ли да ми помогнете да разсроча плащането на дълга? — попита той направо.
— Мога — отвърна Федърс, — ако ни съдействате в една работа.
— Каква работа?
— Нищо незаконно, разбира се… само малко прикрито — Федърс се разсмя неприятно. — Всъщност май нямате друга възможност.
— Винаги съществува и друга възможност — кратко отвърна Нико.
Малките очички на Федърс притъмняха.
— Не и за вас, ако искате да останете в добро здраве.
Чаят пристигна на сребърен поднос, сервиран с бисквити.
Нико отпи дълга глътка от водката. Обзе го натрапчивото желание веднага да се махне от кабинета.
— Каква е работата? — отново попита той.
— Един кон ще участва в голямото дерби следващата събота. Този кон е фаворитът, неоспоримият победител. Искаме той да загуби. Ти ще го уредиш — и той го забоде с очичките си.
Нико смръщи вежди.
— Как?
— Конят се казва Гарбо. Собственост е на Ванеса и Ленард Грант. Жокеят, Санди Рутс, редовно чука мисис Грант. Докато съпругът й вероятно няма нищо против, жената на Санди сигурно много ще се разстрои, макар че е приятно момиче, дъщеря на голям треньор, казва се Чарли Уотсън. — Федърс спря да потопи бисквита в чая си. — Ако Чарли подуши какво става, Санди може да си стегне куфарите и да напусне бизнеса.
— Не разбирам — Нико се озадачи — какво общо има това с мен.
— Спокойно. Ванеса и Ленард Грант са най-добрите приятели на Фонтен Халед.
— Е, и?
— Всички знаем за теб и мисис Халед. Самолетът, прелестната нощ, цветя, рози и прочее.
— Вече не поддържаме връзка.