Господи! Каква нощ! Студио 54. Двама мъже — единият бял, другият — черен. Страшно забавление!
Опита се да стане, но главата й се замая непоносимо и тя се строполи обратно в пухените възглавници. Взе шишенцето с витамини от нощната масичка и изгълта няколко таблетки. Въздъхна и се протегна за огледалото със сребърна дръжка. Седна и започна да изучава лицето си. Да, все още беше хубавица, въпреки ужасната година.
Ето я сега, мисис Фонтен Халед, бивша съпруга на прочутия арабски бизнесмен, мултимилиардер Бенджамин Халед. Наум Фонтен го наричаше арабско лайно. Та кой мъж напуска съпругата си, като три пъти й казва „Развеждам се с теб“ и после си тръгва, чувствайки се напълно свободен? Само едно арабско лайно — ето кой. Не й беше лесно да спести сензационните подробности около причината за развода, а именно: Бенджамин я бе компрометирал с тайно правени снимки как се чука с различни млади мъже. Никак не беше справедливо. Тя бе оправдана да има любовници. Бенджамин прехвърляше шейсетте все пак.
Разводът все още я притесняваше и по тази причина прекарваше повечето време в Ню Йорк, а не в Лондон, където всички знаеха. Не й липсваше Бенджамин, а всеобщото уважение и сигурността, която се полагаше на мисис Ал Халед. Продължаваше да е мисис Халед, разбира се, но вече не единствената, като се има предвид другата му бивша съпруга — тази, която остави, за да се ожени за нея. На това отгоре имаше и мисис Халед Номер Едно — неприлично млада манекенка на име Делор. Фонтен я намираше за не особено приятно маце, което правеше Бенджамин пълен глупак, харчейки парите му по-светкавично дори от нея навремето. Издръжката, която получаваше след развода, далеч не покриваше нуждите й. Стандартът й бе спаднал главоломно, дотам, че да носи миналогодишното си палто от норки. Какъв ужас — чак от миналата година!
Стана от леглото и огледа голото си тяло в голямото стенно огледало. Да, тялото й беше хубаво, редовно го поеше с тонизатори и лосиони, кожата й бе опъната, гърдите — като на шестнайсетгодишна. Фонтен винаги се бе грижила за себе си — масаж, сауна, козметика, упражнения. Положените усилия си заслужаваха. Скоро щеше да навърши четирийсет, а изглеждаше на не повече от двайсет и девет, при това без нито една пластична операция.
Наметна халата си и позвъни на прислужницата — дебела пуерториканка, — която все се канеше да уволни, но пък напоследък толкова трудно се намираше работна ръка. Момичето влезе, без да почука.
— Ще се радвам следващия път да почукаш, Риа — раздразнено рече Фонтен. — Милион пъти съм те предупреждавала.
Риа примигна, като видя отражението си, умножено от огледалата в спалнята. Господи, как й се искаше да се люби с приятеля си в това легло!
— Разбира се, мисис Халед — отвърна тя. — Искате ли да ви приготвя ваната?
— Да — рязко отвърна Фонтен. Наистина едва я понасяше.
Сара Грант, най-добрата приятелка на Фонтен в Ню Йорк, я чакаше търпеливо в „Четири сезона“, за да обядват заедно. Хвърли ядосан поглед на скъпия си часовник „Картие“ и изпуфтя. Фонтен винаги закъсняваше, което бе един от най-неприятните й навици. Сара махна на келнера да й донесе още едно мартини. Беше много красива, с меки черти, които контрастираха на гарвановочерната й коса. Беше и доста богата след два развода с милионери, в момента женена за писател, споделящ вкуса й към ексцентричния секс. В момента двамата изживяваха вълнуваща връзка с един травестит от Нова Англия, който искаше да стане попзвезда.
Фонтен влезе и със задоволство отбеляза, че хората още се обръщат след нея. Двете жени се целунаха, едва докосвайки страните си с устни.
— Как беше в Бевърли Хилс? — настоятелно попита Фонтен, докато се настаняваше. — Разказвай!
— Знаеш какво мисля за Лос Анджелис — там е горещо и скучно. Виж, Алън се позабавлява. Някакъв глупак най-сетне хареса сценария му. Плати му двайсет хиляди долара. Като го видиш, ще си помислиш, че е намерил златна мина!
— Колко мило!
— Възхитително. Моето мъжленце най-сетне изкара пари. Ще стигнат да покрият една четвърт от годишната застраховка на бижутата ми.
Фонтен се засмя.
— Колко си лоша, Сара. В бедния човек наистина има нещо.
— О, да! Само да ми каже къде го крие. Много ще се радвам да разбера.
Обедът мина в оживена размяна на клюки — и двете бяха ненадминати. Докато сервираха кафето, вече бяха обсъдили всичко и всеки и видно се забавляваха. Сара бавно отпи от своето „Гран Марние“.