— Сигурен съм.
Фонтен сияеше, изглеждаше променена — по-нежна и отпусната, хапливата й заядливост беше изчезнала.
Ленард дойде да ги посрещне. Целуна Фонтен и любопитно изгледа Нико.
— Не е ли малко стар за теб? — дискретно я попита той.
— Как да ти кажа, Ленард, като че ли най-накрая пораснах.
— Наистина ли? Колко отегчително. Надявам се поне да е богат.
— Разбира се, че е. Не затова обаче съм с него.
Ленард кимна.
Междувременно Нико организираше ваденето на куфарите от багажника.
— Мили боже! — възкликна Ленард, като видя багажа им. — Та вие сте тук само за уикенда!
Фонтен се усмихна.
— Би трябвало да ме познаваш по-добре. Обичам разнообразието и не понасям да ми липсва нещо, а и Нико е същият. Сродни души — тя отправи дълъг, изпълнен с нега поглед към него. — Нали, скъпи?
— Може и така да се каже — на свой ред я погледна той.
Ленард взе да се мести нетърпеливо от крак на крак.
— Защо не влезем вътре? — предложи той.
— Чудесно. Кой е тук? — попита Фонтен, когато успя да откъсне поглед от любимия си.
— Сюзън и Санди Рутс, треньорът ми Чарли Уотсън, Пиърсън Криштън-Стюард и една възхитителна китайка.
— Вече си й хвърлил око, нали, Ленард? — закачливо попита Фонтен.
— Съвсем не.
— Остави колата — обърна се рязко Фонтен към Рики — и вземи влака за града. Няма да имам нужда от теб през уикенда.
Рики кимна. Вече беше решил, че е време нахаканата мисис Халед да си търси нов шофьор.
— Да, мисис Халед.
Кучка!
Всичко започна добре.
Нико наблюдаваше внимателно Санди Рутс. Изглеждаше приятно момче, а на Нико не му убегнаха тайните погледи, които разменяше с Ванеса по време на обяда.
След обеда Фонтен реши да поязди.
Нико не беше в настроение за езда.
— Хайде, момиче — подкани я Ленард, — аз ще дойда с теб. Някой друг?
— Не ме наричай „момиче“ — отряза го тя. — Нико, сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?
— Предпочитам една-две игри табла, ако някой проявява интерес.
Пиърсън Криштън-Стюард се обади:
— Аз, бива ме в тая игра.
Нико смигна на Фонтен.
— В такъв случай можем да направим залози, ако не възразяваш, разбира се.
Фонтен го целуна по челото.
— Отивам да се преоблека. Ще се видим по-късно. — После се наведе и прошепна в ухото му: — Успех!
— Бъди сигурна — увери я той.
Нико беше най-интересният и най-привлекателният мъж в живота й. След всички момчета най-накрая имаше истински мъж. Освен това беше загадъчен, което също й допадаше. Имаше ужасното чувство, че е влюбена за пръв път в живота си. Боже опази! — мислеше си тя, докато се преобличаше.
— Надявам се да заложиш на нашия кон — започна Ленард, докато караха към конюшните. — Откак се занимавам с надбягвания, не съм виждал по-добър.
— Да, Ванеса ми каза. Заложила съм доста пари.
— Добро момиче.
Не искаше да му споменава подробностите като тази, че е заложила и къщата, и колата си. Трябваше й голяма печалба.
Нико на два пъти би Пиърсън, но той не се предаваше. Приятелката му Мей Линг ги наблюдаваше внимателно.
Чарли Уотсън хъркаше пред камината. Сюзън излезе на покупки.
Нико единствен забеляза как Санди и Ванеса безшумно се измъкнаха.
Фонтен беше забравила колко приятно е да се язди. Наслаждаваше се на вятъра, който свистеше в косите й. Беше ужасно за кожата, разбира се, но какво от това…
— Нека отдъхнем малко — извика Ленард.
Слязоха от конете на една поляна и още преди Фонтен да се усети, Ленард се нахвърли върху нея. Опита се да го отблъсне.
— Какво си мислиш, че правиш? — рязко попита тя.
Ленард дърпаше дрехите й.
— Искаш го… не можеш да ме заблудиш… само си играеш на непристъпна…
Фонтен яростно се опитваше да се измъкне.
— Ленард, за бога, престани.
— Харесва ти… искаш го… винаги съм те харесвал, Фонтен, и ти ме харесваш, не отричай…
Вече разкъсваше дрехите й, тя просто не можеше да повярва какво става. Най-сетне успя да го отблъсне със здрав ритник. Той се претърколи и застена от болка и удоволствие. Фонтен се изправи бързо.
— Мръсно копеле!
Тя яхна коня си и препусна бясно към къщата, задъхана от ярост.
Нико продължаваше да играе и тъкмо прибираше сериозна пачка от Пиърсън Криштън-Стюарт.
— Искам да си тръгваме — извика Фонтен.
Нико откъсна очи от играта.
— Защо?
Фонтен не успя да измисли причина — истината беше твърде унизителна.
— Просто искам да се прибера вкъщи.
— Не — твърдо каза Нико. — Оставаме за голямото надбягване утре. След това се прибираме.
Фонтен трябваше да признае, че едно от нещата, които харесваше у него, беше, че правеше онова, което той иска, а не което тя му казва. Разликата беше съществена.