Вечерята беше официална. Ванеса смяташе, че ще е неудържимо забавно, ако всички са издокарани.
Нико беше в добро настроение. Успя да измъкне повече от две хиляди лири от Пиърсън Криштън-Стюарт.
— Не е честно — ласкаво го порица Фонтен, докато бяха сами в стаята преди вечеря. — Остави нещастният човек да спечели нещо по-късно.
Нико се засмя.
— Истинска англичанка! Играта беше честна. Той загуби. Какво повече?
За миг се изкуши да сподели с нея за дълговете си и всичко останало, но се овладя. Сигурно щеше да се ужаси и по-лошо, можеше да поиска да откупи дълга му, а той не искаше това, въпреки че два-три от диамантените й пръстени щяха да решат проблемите му. Беше сигурен, че тя не е от дамите, които носят фалшиви бижута.
Оказа се доста трудно да говори насаме със Санди Рутс, но най-сетне успя да го хване след вечеря. Ненавиждаше се за това, което трябваше да направи, но нямаше друг избор. Заприказва младия жокей за това-онова, после сервира изненадата. Отначало Санди се преструваше, че не разбира за какво говори, но след това усети, че Нико не се шегува. Беше достатъчно схватлив, за да разбере, че с кариерата му на жокей е свършено, ако Чарли Уотсън го иска. А Чарли Уотсън сигурно щеше да го поиска, ако разбереше, че чука Ванеса Грант. Тук нямаше съмнение.
— Ще го направя — съгласи се той накрая. — Но не знам как въшливо копеле като теб спи спокойно нощем.
Нико наистина се чувстваше като въшливо копеле.
Пиърсън Криштън-Стюарт му досаждаше да играят още. Фонтен му отправи предупредителен поглед.
— Не забравяй да загубиш — каза тя.
Той й изпрати въздушна целувка.
— Какво мислиш за Санди? — попита я Ванеса.
— Санди ли? — Фонтен се изненада. — Имаш предвид малкия жокей?
Ванеса многозначително обърна очи.
— Не е толкова малък!
Фонтен изобщо не разбра накъде бие, защото вниманието й беше насочено към Ленард, комуто хвърляше вледеняващи погледи.
— Ленард е започнал да пълнее — отбеляза тя. — Защо не го пратиш някъде на санаториум за отслабване?
— Мислиш ли?
— Да, освен това е в опасна възраст. Рискът от сърдечен удар не е за подценяване.
— О, не — притесни се Ванеса.
— О, да — отвърна безжалостно Фонтен. — Определено изглежда остарял.
— Нико ми допада — смени темата Ванеса. — Никога не си изглеждала толкова…
— Клъвнала?
Ванеса се изкикоти.
— Да, това е думата.
— Така е — съгласи се Фонтен. — И ако трябва да бъда честна, така ми харесва.
В деня на голямото надбягване всички станаха рано. Беше студено, но слънцето грееше.
— Фантастично! — възкликна Фонтен на закуска. — От години не съм яла пушена херинга!
Нико взе един „Спортинг Лайф“ и започна да проучва състезателите. Тъй като Гарбо със сигурност нямаше да спечели, трябваше да провери останалите коне. Откри един — истински аутсайдер — френски кон на име Канга. Двайсет и пет към едно. Реши да се обади на Хал.
Хал го насърчи, защото познаваше коня. Беше печелил второ място в началото на сезона, но оттогава нищо. Все пак беше обещаващ, а и метеорологичните условия бяха добри.
— Искам да заложа на него — каза Нико.
— Колко?
— Задържах десет хиляди, когато платих на Федърс. Искам да ги заложиш, но не преди надбягването да е започнало.
— Но това е хазарт.
— Да не би целият живот да не е хазарт?
22
Бърни последен научи какво става, а когато това стана, беше най-доволният.
Всичко започна много невинно. Дино се премести при тях. Сузана го успокояваше ден и нощ — понякога до късно през нощта. Изведнъж тя се превърна в мила, лъчезарна жена, която не досажда, не прави планове за сватба и не иска никакъв секс. Когато мислеше за това по-късно, Бърни си представяше какъв глупак им е изглеждал и на двамата. Изсмя се почти на глас, когато си представи сцената на официалната раздяла, която протече по следния начин:
Бяха вечеряли тримата, после Бърни отиде в кабинета си да прослушва нови записи, а Сузана и Дино останаха в трапезарията да си бъбрят. Час по-късно двамата цъфнаха в кабинета му, хванати за ръка. Не беше нужно да се замисля какво може да значи това.
— Бърни, трябва да говорим с теб — тържествено започна Сузана. — Вземи си нещо силно за пиене и седни.
Нико! Какво са направили копелетата с Нико?
— Нямам нужда да пия, освен това съм седнал, какво, по дяволите, става?
Сузана пристъпи към него и майчински положи длан върху неговата.
— Знаех, че ще се разстроиш, Бърни, но моля те, заради всички нас, опитай се да разбереш.
— Какво да разбера? — той кипеше от гняв.