— Дино и аз искаме да се оженим — простичко каза Сузана.
— Какво? — не можеше да повярва на ушите или на късмета си.
— Знам, че ти е тежко, опитвахме се да го предотвратим, но… — тя сви безпомощно рамене, — длъжни сме да ти кажем.
Бърни изпадна в пристъп на бурен смях. Сузана и Дино! Каква двойка. Джоузеф и Карлос ще има да празнуват седмици, какви седмици, месеци наред. Опитваше се да се овладее и да си придаде съкрушен вид. Намеси се и Дино.
— Знам, че ти е трудно, но просто ни връхлетя и…
— Объркан съм — успя да измънка Бърни.
— Сигурно е така — каза Сузана и додаде с по-делови тон. — Работата е там, че трябва отново да се нанесеш при Нико.
А, да. Веднага се отървават от него.
— Обсъдили сме всичко — продължи Сузана, — а и всички знаем колко сте близки двамата.
Каза го така, сякаш те с Нико са двойка влюбени педали.
Дино отново се почувства длъжен да обясни:
— Издействахме на Нико нова отсрочка да се изплати. Говорих с баща ми, вече е уредено. Три месеца, но нито ден повече.
Това се казваше сделка: Бърни изчезва от живота на Сузана без излишен шум, а Нико получава отсрочка.
— Какво ще кажеш за шест месеца? — престраши се Бърни.
— Изключено — отсече Дино.
— Те постъпват много справедливо — заяви Сузана с гласа на Флорънс Найтингейл2
Бърни се изнесе. Какво спасение! Телефонира на Нико в Лондон, за да му съобщи добрата новина, но телефонистката в „Ламонт“ каза, че мистър Константин е заминал за уикенда и се връща в понеделник.
Е, добрата новина щеше да почака.
23
Ездачите се готвеха за старта. Фонтен в костюм на Ив Сен Лоран и три четвърти палто от норки стискаше здраво ръката на Нико.
— Толкова е вълнуващо — нареждаше тя. — Заложи на Гарбо, нали?
Той поклати глава. Току-що беше заложил трите хиляди, спечелени от Пиърсън Криштън-Стюарт, при различни букмейкъри, плюс десетте хиляди, които Хал щеше да заложи вместо него, всичките на Канга.
— Трябва — настояваше Фонтен — да играем на сигурно. Той няма да загуби, а и по-добре да не го прави. Заложих къщата и колата си на него.
— Какво? — той я гледаше втрещен.
— Не исках да го споменавам преди това, скъпи, но съм малко, как да кажа, разорена. Рискувам всичко освен бижутата. Нали ти казвам, че е много вълнуващо!
Нико не можеше да повярва. Фонтен разорена! Това е нелепо!
— Извини ме за минутка — каза бързо той и се изправи. — Имам малка работа.
— Не забравяй да заложиш на Гарбо! — извика тя след него.
Нико разбута тълпата. Трябваше незабавно да намери Санди. За пръв път след Лиз-Мария слагаше някой друг пред себе си.
„Не ставай глупак“ — се обаждаше един глас вътре в него. Той не му обърна внимание.
Не беше лесно да открие жокея, но успя. Санди въздъхна с благодарност, че го откачват от въдицата.
Нико започна да рови по джобовете си, за да заложи нещо на Гарбо, но нямаше. И последният му цент препускаше по пътя към проваления шанс, след като фаворитът отново беше в играта. На връщане той мина покрай Лин и Федърс. Федърс кимна едва забележимо, Нико отвърна със същото. След надбягването щеше да се движи плътно с гостите на Грант, а после безшумно щеше да изчезне от града.
Докато се добере до Фонтен, надбягването почти започна. Беше развълнувана като ученичка. Нико я гледаше с дълбока нежност, може би я виждаше за последно…
Гарбо излезе напред и това естествено не учуди никого. Къде беше Канга? Кой знае? Трудно беше да я различи сред останалите ездачи.
Гарбо държеше преднината, препускаше красиво и прескачаше препятствията с невероятна лекота — кон и ездач бяха едно цяло.
На петнайсетата обиколка Гарбо внезапно се препъна и падна. Тълпата изрева от ужас.
— О, господи, не! — Фонтен всеки миг щеше да припадне.
Нико я прегърна.
— Това е само игра — успокояваше я той.
— Игра ли? Заложила съм всичко на този кон, абсолютно всичко!
Той я притисна до себе си. Вече нямаше нужда да бяга от града.
— Значи заедно ще сме разорени.
— Ти… разорен?
— Страхувам се, че да.
Започнаха да се смеят едновременно. Прегръщаха се, целуваха се и не спираха да се смеят.
— Какво ще правим? — попита Фонтен.
— Ще бъдем заедно, все ще измислим нещо.
Погледнаха се, като че ли се виждат за пръв път, без да забелязват шума и хаоса около себе си.
— Ти ще играеш табла, а аз ще си продам бижутата — пошегува се Фонтен.
— Бижутата никога. Никога! Забранявам ти!
— Какъв джентълмен си.
— А ти си кучка.
— Но на теб ти харесва.
— Обичам те.
— И аз теб.
После се целуваха и Нико не чу, когато съобщиха, че победител в надбягването е Канга.
2
Английска филантропка, медицинска сестра по време на Кримската война, символ на милосърдие и жертвоготовност. — Б.пр.