Дан Симънс
Куфарът
Посвещавам тази книга на Ричард Старк, който от време на време пише под идиотския псевдоним „Доналд Уестлейк“.
1.
Късно следобед във вторник Джо Курц почука на вратата на апартамента на Еди Фалко.
— Кой е? — чу се гласът на Еди.
Курц не се показа на шпионката и каза нещо гневно, но неразбираемо.
— К’во? Кой си ти бе?
Курц отвърна по същия начин.
— Мамка му! — викна Еди и с пистолет в дясната ръка отключи вратата, но без да сваля веригата.
Курц изрита вратата, изтръгна веригата от дървената каса, нахлу и го помете. Еди беше с десетина сантиметра по-висок от него и поне с петнадесет килограма по-тежък, но пък Курц беше набрал инерция и го изблъска чак до декоративните решетки на прозорците, като същевременно хвана с лявата си ръка деветмилиметровия му браунинг.
Еди натисна спусъка. Както Курц беше преценил, ударникът попадна в меката част между палеца и показалеца му.
Курц му отне оръжието и го блъсна в стената.
— Мамка ти, копеле! — изкрещя Еди и размаза кръвта по лицето си. — Счупи ми… — И се хвърли към оръжието.
Курц метна пистолета през прозореца от шестия етаж, задържа мъжа с лявата си ръка и го изрита в краката. Главата на Еди издрънча тежко на пода. Курц коленичи върху гърдите му.
— Кажи ми за Сам.
— Кой е този Сам, да му го начукам…
— Саманта Филдинг — прекъсна го Курц. — Червенокосата, която уби.
— Червенокоса ли? — Еди изхрачи кръв. — Откъде да й знам името на тая кучка? Просто…
Курц натисна с коляно и очите на Еди се изцъклиха. Курц го фрасна с всичка сила по счупения нос.
— Мери си приказките. Тя работеше с мен.
Лицето на Еди смени няколко оттенъка на бяло и червено под размазаната кръв.
— Не мога да дишам — задъхваше се той. — Махни си… крака…
Курц се изправи.
Еди си пое въздух няколко пъти, изплю още кръв, изправи се бавно на едно коляно и се хвърли към кухнята.
Курц го последва в тясното помещение.
Еди се нахвърли отгоре му с голям нож за хляб. Приклекна, извъртя се ловко и се опита да го намушка, но в следващия момент сякаш излетя нагоре и назад, защото Курц го изрита в чатала. Еди падна тежко върху един шкаф, покрит с немити чинии, и се преви от болка, мръсната посуда захрущя под него.
Курц му взе ножа и го метна към отсрещната стена. Ножът се заби и завибрира като камертон.
— Сам — каза Курц. — Кажи ми какво стана вечерта, когато я уби.
Еди вдигна глава и примижа.
— Да ти го начукам! — И грабна от бюфета друг, по-малък нож.
Курц въздъхна, стисна бандита за гърлото и вкара ръката му дълбоко в дупката на мелачката за отпадъци. Еди Фалко започна да пищи още преди Курц да я включи.
Курц изчака около половин минута, после изключи мелачката, раздра окървавената му риза и уви парцала около остатъците от пръстите му. Лицето на Еди беше бяло като сняг, ако не се броеше размазаната кръв. Някой започна да тропа по стената откъм съседния апартамент.
— Помощ! Убийство! — изкрещя Еди. — Викнете полиция! Помощ!
Курц го остави да покрещи още малко, след което го завлече в хола и го стовари върху един стол до масата. Думкането по стената беше престанало, но от съседните апартаменти вече се чуваха викове.
— Ченгетата идват — прошепна Еди Фалко. — Всеки момент.
— Кажи какво стана със Сам — тихо каза Курц.
Еди стисна кървавия парцал около пръстите си, погледна към прозореца в очакване на сирените, облиза устни и измърмори нещо.
Курц го дари с едно сърдечно ръкостискане. Този път писъкът беше толкова оглушителен, че дори съседите млъкнаха.
— Сам — каза Курц.
— Разбра за далаверата с коката, докато търсеше избягалото келеме — занарежда монотонно Еди. — Даже не й знаех шибаното име. — Той вдигна поглед към Курц. — Не бях аз. Ливайн я уби.
— Ливайн каза, че си ти.
Погледът на Еди се разшава.
— Лъже. Доведи го тук и го питай. Той я уби. Аз чаках в колата.
— Ливайн вече го няма — небрежно каза Курц. — Изнасили ли я, преди да й прережеш гърлото?
— Казах ти, че не бях аз. Беше шибаният Ли… — Еди пак се разпищя.
Курц пусна безформената плът, която допреди малко беше носът на Еди Фалко.
— Изнасили ли я, преди да я убиеш?
— Да. — В очите на Еди проблесна нещо като предизвикателство. — Тая тъпа путка се опита да ме…
— Добре. — Курц го потупа по окървавеното рамо. — Ей сега свършваме.