— Благодаря ти, приятелю — каза дон Фарино.
Датчанина кимна.
Донът обърна тежкия си поглед към Майлс.
— Дъщеря ми замесена ли е в това? Тя ли ти даваше заповеди?
Устните на Майлс побеляха и затрепериха. Жълтата дамаска на стола потъмня. Адвокатът се беше напикал в панталоните си.
— Говори! — изкрещя дон Фарино. Крясъкът беше толкова силен и неочакван, че дори Курц подскочи.
— Тя ме накара, дон Фарино — изпелтечи Майлс. — Заплаши ме, каза, че ще ме убие, че ще убие любовника ми. Тя… — И млъкна в секундата, в която дон Фарино махна нетърпеливо с ръка.
Донът гледаше дъщеря си.
— Продавала си оръжие на Триадите и си внесла този нов наркотик в града?
Тя го погледна спокойно.
— Отговори ми, нещастна проститутко! — изкрещя донът. Лицето му беше смесица от червено и бяло.
София не каза нищо.
— Кълна ви се, д-дон Фарино — заекна Майлс, — не исках да участвам. София набута Стивън в затвора. Тя поръча убийството на Ричардсън. Тя…
Дон Фарино не откъсваше поглед от дъщеря си.
— Ти ли натопи Стивън?
— Естествено — отвърна София. — Стиви е педал и наркоман, папа. Щеше да повлече със себе си цялата фамилия.
Дон Фарино стисна облегалките на инвалидната си количка толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
— София… ти щеше да получиш всичко. Щеше да бъдеш единствената ми наследница.
София отметна глава назад и се разсмя.
— Всичко ли, папа? Кое е това всичко? Фамилията е станала за посмешище. Вече нямаме никаква власт. Хората ни се разбягаха. За мен нямаше да остане нищо. Аз съм само една жена. А аз искам да бъда дон.
Дон Фарино поклати тъжно глава.
Ленард Майлс се възползва от момента, скочи и побягна към вратата, като прескочи трупа на Уилям.
Датчанина го застреля в главата, без дори да вдига беретата.
Дон Фарино дори не погледна натам.
— Знаеш цената на предателството, нали, София?
— Учила съм в Уелзли, папа. — Краката й все още бяха подвити под нея като на малко момиченце. — Чела съм Макиавели. Ако ще убиваш един принц, по-добре го направи като хората.
Дон Фарино въздъхна тежко. Датчанина го погледна в очакване на инструкции. Дон Фарино кимна.
Датчанина вдигна беретата, мръдна леко дулото и пръсна главата на дон Фарино.
Старецът подскочи напред в инвалидната количка. Онова, което беше останало от лицето му, тупна върху стъклената масичка за кафе. След това тялото му се свлече странично на килима.
София извърна очи с леко погнусено изражение.
Курц още не беше помръднал. Сега беретата на Датчанина беше насочена към него. Беше модел 8000 с десет патрона в пълнителя. Оставаха още три. Датчанина спазваше разумно, професионално разстояние между Курц и себе си. Естествено, Курц можеше да се опита да го изненада, но Датчанина щеше да го надупчи и с трите куршума още преди да се е надигнал от креслото.
— Джо, Джо, Джо — каза София. — Защо прееба всичко?
Курц нямаше отговор на въпроса й.
39.
В мазето гъмжеше от полицаи и лекари. Имаше половин дузина цивилни детективи, включително една жена с червена коса. Тя отведе Арлен настрани, докато останалите стояха и си говореха край трупа на Кътър.
— Госпожо Димарко? Аз съм офицер О’Тул. Наблюдаващият офицер на Джоузеф Курц.
— Мислех, че сте от отдел… „Убийства“ — каза Арлен. Още трепереше, въпреки че един от лекарите й беше дал термично одеяло, след като я беше прегледал.
Пег О’Тул поклати глава.
— Обадиха ми се, защото някой се сетил, че съм наблюдаващият офицер на господин Курц. Ако той има и най-малко общо с това тук…
— Няма нищо общо — побърза да я прекъсне Арлен. — Джо го няма. И дори не знае какво става тук.
Офицер О’Тул кимна.
— И все пак, ако има нещо общо, ще е по-добре да ни го кажете сега.
Арлен подпря ръката си, за да отпие вода от пластмасовата чаша, която й беше дал един от детективите. После каза твърдо:
— Не. Джо не беше тук. Джо няма нищо общо с това. Погледнах монитора и видях как този… този човек… убива Томи. След това уби двама клиенти. И след това дойде тук.
— Откъде е знаел, че има мазе, госпожо Димарко?