Курц първо реши да не коментира и това, но след това размисли.
— Баща ти ме нае. Трябваше да свърша работа.
София погледна трупа на баща си и отново поклати глава.
— Страхотна работа. И страхотно заплащане. — Тя погледна Датчанина. — Е, Нилс, още по пътя за летището ти казах, че се надявам да не се стигне дотук — но се стигна.
Курц премести поглед към Датчанина. Мъжът не беше отклонил вниманието си — и беретата си — нито за част от секундата.
— Нилс ли? — попита Курц.
— Харесва й да ме нарича така — каза Датчанина.
— Сигурно ти плаща добре — каза Курц.
Датчанина кимна едва доловимо.
Курц погледна София.
— Може ли да попитам нещо преди края на партито? Ти ли плати на Хатауей, за да ме убие?
— Естествено. — Тя бръкна в чантата си. Курц очакваше да извади пистолет и стомахът му се стегна, но тя извади една касетка. — Хатауей дори ми донесе касетата на секретаря на този продавач на оръжие… как му беше името? Док. Мислеше, че мога да те шантажирам с нея за нарушение на гаранцията ти, но след това се спряхме на по-трайното решение.
— Разумно — каза Курц.
— Взе да ми става скучно, Джо — каза София. — Никога не си бил интересен събеседник, а днес си убийствено скучен. Освен това трябва да се обадя на полицията преди труповете да са се вкочанили и да им кажа за това ужасно нападение от страна на покойния господин Курц. Може ли беретата, Нилс? Искам сама да се погрижа за тази подробност.
Курц продължаваше да седи на мястото си, без да пропуска нито едно движение. Ако имаше някаква възможност да се намеси, тя щеше да е сега.
Такава възможност не настъпи. Датчанина беше абсолютен професионалист и дулото не се отклони от целта дори когато той отиде при София и й подаде оръжието така, че да го хване с две ръце. Тя го хвана и сложи пръст на спусъка, а Датчанина отстъпи встрани от светлината на лампата и от огневата линия.
— Някакви последни слова, Джо?
Джо се замисли за секунда.
— Не беше чак толкова добра в леглото, скъпа. Имал съм много по-приятни преживявания със списание „Хъстлър“ и с малко крем за ръце.
Звукът на незаглушения пистолет беше много силен. Два изстрела.
София се усмихна глупаво, пусна беретата и се свлече на пода до тялото на баща си.
Датчанина прибра в джоба си 22-калибровата „Берета“ 21 и пристъпи, за да вземе деветмилиметровата от безжизнената ръка на София. Курц си позволи отново да диша едва когато Датчанина прибра и нея в джоба си. После се изправи.
Датчанина вдигна куфарчето от пода до инвалидната количка на дон Фарино, взе касетката от празния стол на София и каза:
— Мисля, че тези неща са ваши.
— Мои ли? — попита Курц.
Датчанина постави касетата върху куфарчето и го подаде на Курц.
— Да. Аз съм наемен убиец, а не крадец.
Курц взе куфарчето и двамата излязоха от стаята за рисуване. На вратата Курц се обърна, за да погледне петте тела.
— Последната сцена от „Хамлет“ — обади се Датчанина. — Това наистина ми хареса.
Докато вървяха към колата на Курц, говореха за незначителни неща.
— Вие харесвате берети? — попита Курц.
— Досега не са ме разочаровали — отвърна Датчанина.
Курц кимна. Една от най-глупавите и най-сантименталните постъпки в живота му беше свързана с една берета преди доста години.
Бяха отминали труповете на двамата бодигардове във фоайето и този на още някакъв мъж в черни дрехи на алеята пред къщата.
— Извънреден труд? — отбеляза Курц.
— Реших на идване да се погрижа за възможните проблеми при излизането ви оттук — каза Датчанина.
Минаха покрай един храст, от който стърчаха два мургави крака в лачени обувки.
— Три — каза Курц.
— Седем, ако броим нощната камериерка и иконома.
— За тях платено ли е?
Датчанина поклати глава.
— Тях ги слагам като извънредни разходи. Въпреки че мога да ги приспадна на сметката на Гонзага.
— Радвам се, че Гонзага са се намесили.
— Убеден съм, че се радвате.
Стигнаха до портата. Беше отворена. Датчанина бръкна в джоба на палтото си и Курц се стегна.
Датчанина извади ръката си в ръкавицата и поклати глава.
— Не се притеснявайте от мен, господин Курц. Договорката ни беше изрична. Въпреки слуховете за противното, един милион долара е доста щедър хонорар дори в нашата професия. И дори тази професия има своя морален кодекс.