Майлс ги отведе до една пейка далеч от туристите. Майлс и Малкълм седнаха. Кътър остана прав, загледан в нищото. Майлс отвори куфара си и подаде на Малкълм една папка.
Малкълм я отвори и огледа прикачените към първата страница арестантски снимки. После попита:
— Виждал ли си го?
— Тц. Но шибаното име ми звучи познато.
— Кътър?
— И Кътър не го познава — каза Малкълм. Кътър дори не беше погледнал снимките. Не беше погледнал и Майлс. Не беше погледнал дори ревящия водопад. — И ни довлече тука толкова рано в тоя шибан ден, за да ми показваш снимки на някакъв шибан бял капут?
— Той току-що е излязъл от…
— Курц — прекъсна го Малкълм. — На немски означава „къс“, брато. Тоя капут нисък ли е?
— Никак даже. Ти откъде знаеш, че „курц“ означава „къс“ на немски?
Малкълм го удостои с поглед, който би накарал друг с по-слаби нерви да подмокри панталоните.
— Карам шибан „Мерцедес“ SLK, брато. Шибаното „К“ в шибаното „SLK“ означава точно това, гъз такъв… „къс“. Да не мислиш, че съм неграмотен бе, плешив колежански духач такъв? — Всичко това бе казано без капка емоция.
— Не, не. — Майлс размаха ръка, сякаш пропъждаше рояк досадни насекоми, и погледна Кътър. Той не даваше вид да е чул нищо. — Не, просто се впечатлих. — Майлс се обърна към Малкълм. — SLK е страхотна кола. Мечтая си за такава.
— Няма начин — отвърна небрежно Малкълм. — Ще си караш лайнения американски кадилак.
Майлс кимна и потръпна едновременно.
— Е, както и да е. Та този Курц се появи при господин Фарино с препоръка от Скаг…
— Да бе, ето откъде съм му чувал шибаното име. Атика. Преди година някакъв капут Курц видял сметката на Али, дето беше шеф на Братството на Джамията на смъртта в крило Д. Братята обявили десет бона за главата му и всички негри в Атика започнали да точат ножове от лъжици и крака на легла. Даже шибаните пазачи се полакомили, но никой не успял да свети маслото на капута Курц. Ако е същият Курц. Кътър, според теб същият ли е?
Кътър обърна червеноподобната си физиономия към Малкълм, но не каза нищо. Майлс погледна бледосивите очи на мъртвешкото му лице и потръпна.
— Трябва да е същият — каза Малкълм. — Защо ни занимаваш с това лайно, Майлс?
— Курц ще работи за господин Фарино.
— Господин Фарино — изимитира го Малкълм с подигравателен фалцет. Диамантът в зъба му проблесна към Кътър, като че ли беше казал най-остроумното нещо на света. Смехът му беше плътен и изнервящ. — Господин Фарино е една изсъхнала мафиотска фъшкия с изсъхнали ташаци. И отдавна не заслужава да го „господинстват“, брато.
— Както и да е, та този Курц…
— Кажи къде живее този Курц и с Кътър ще приберем десетте бона на Братята на джамията.
Адвокатът поклати глава.
— Не знам къде живее. Излязъл е от Атика само преди четиридесет и осем часа. Но желае да разследва за господин… за фамилията Фарино.
— Да „разследва“. Тоя капут за какъв се мисли бе, за шибания Шерлок Холмс ли?
— Бил е частно ченге. — Майлс кимна към папката, сякаш подканяше Малкълм да прочете някоя и друга страница. Той не си направи този труд и Майлс продължи: — Както и да е, той се рови в изчезването на Бюел Ричардсън и в нападенията над камионите.
Диамантът в зъба на Малкълм отново проблесна.
— Охо! Затова значи ни довлече толкова рано в тоя шибан бял туристически рай. Леле, брато, сигурно си насрал костюма, като си разбрал.
Майлс отбеляза наум, че Малкълм за втори път споменава колко било рано. Въздържа се да отбележи, че е три следобед, и вместо това каза:
— Ние не щем въпросният Курц да си вре носа в тия неща, нали, Малкълм?
Малкълм Кибунте загриза устни в престорен размисъл и бавно поклати лъщящата си бръсната глава.
— Прав си, брато. Не щем никой да си вре носа в неща, заради които можем да резнем главата на шибания ни адвокат, нали, адвокате?
— Не щем — добави Кътър с глас, в който нямаше нищо човешко. — Изобщо не щем, нали?
Като чу гласа му, Майлс буквално подскочи, обърна се и го погледна. Кътър продължаваше да се взира в нищото. Думите сякаш бяха прозвучали от корема или от гърдите му.
— Колко? — попита Малкълм. Всякаква игривост се беше изпарила от гласа му.