Той взе синята банкнота, която слугата му върна, и я скъса.
— Парите на предателството… парят пръстите ми! Свали шапка и се поклони ниско пред госпожа Вилмон.
— Извинявайте, госпожо! Животът ме кара да правя жестокости, от които после се червя. Бъдете спокойна за сина си: аз го боднах слабо, съвсем слабо по ръката, когато го разпитвахте. След един час всичко ще му мине. Още веднъж извинявайте. Но аз се нуждая от вашето мълчание.
Кимна отново, благодари на господин Дьо Велин за гостоприемството, взе бастуна си, запали цигара, почерпи и барона, извика с покровителствен тон на Изидор:
— Сбогом, бебе! — и си тръгна спокойно, като пускаше дим от цигарата в носа на слугите…
Глава осма
ОТ ЦЕЗАР ДО ЛЮПЕН
Ботрьоле замина на обиколка. Замина с истинско вълнение. Мислейки за същото пътешествие, което Люпен е трябвало да предприеме, за надеждите, когато е търсел страшната тайна, която да го въоръжи с необикновена мощ. Дали усилията на Ботрьоле щяха да дадат същите резултати?
Една сутрин закусваше в странноприемница близо до Арфлъор, древен град край залива. Срещу него се хранеше един от ония търговци нормандци, червени и тежки, които обикалят панаирите в околността с камшик в ръка и дълга риза на плещите. За миг му се стори, че този човек го наблюдава внимателно, сякаш го познава или се мъчи да го познае.
„Никога не съм го виждал този търговец на коне“, рече си той.
Човекът престана да го гледа. Запали лула, поиска кафе и коняк, запуши.
Като се нахрани, Изидор плати и стана. Тогава чу търговецът да му казва:
— Добър ден, господин Ботрьоле.
Изидор седна до него.
— Да, аз съм… но вие кой сте? Как ме познахте?
— Лесно… Виждал съм портрета ви във вестниците. Но вие сте така зле… как го казвате на френски… така зле дегизиран.
Имаше чужд акцент в говора и след като го разгледа, Ботрьоле разбра, че и той има маска, която променя лицето му.
— Кой сте вие? — повтори той. Чужденецът се усмихна.
— Не ме ли познавате?
— Не.
— Шерлок Холмс.
Срещата се оказа интересна и многозначителна. Младият човек веднага схвана важността й.
— Предполагам, че сте тук… заради него?
— Да.
— Тогава… мислите ли, че имаме шанс…
— Сигурен съм.
Радостта на Изидор, че мнението на Холмс съвпада с неговото, помръкна. Ако англичанинът постигнеше целта, победата щеше да бъде споделена, а не се знаеше и дали нямаше да сполучи преди него.
— Имате ли доказателства? Указания?
— Не се безпокойте — засмя се англичанинът, като разбра безпокойството му, — аз не вървя по същите следи. Вие се интересувате от документа, от брошурата…
— А вие?
— Не. Мен ме интересува друго.
— Тайна ли е?
— Не… Спомняте ли си за диадемата, историята за дук Дьо Шармерас?
— Да.
— Не сте забравили Виктор, старата кърмачка на Люпен, онази, която моят добър приятел Ганимар остави да избяга с една фалшива затворническа кола?
— Не.
— Аз открих следите на Виктор. Тя живее в един чифлик недалеч от шосе № 25. Това е пътят от Хавър за Лил. Чрез Виктор лесно ще се добера до Люпен.
— Няма да бъде много лесно.
— Нищо! Зарязах работата си. Сега нищо няма значение за мен освен борбата с Люпен… борба на живот и смърт.
Произнесе думите с ярост, със свирепа омраза срещу силния враг, който го бе изиграл така жестоко.
— Тръгвайте — прошепна той, — наблюдават ни, а това е опасно. Но помнете думите ми: когато Люпен и аз застанем един срещу друг, ще бъде… ще бъде трагично.
Ботрьоле се раздели с Холмс съвсем успокоен: нямаше опасност англичанинът да го изпревари.
„Това, което е открил Люпен, ще открия и аз — не преставате да си повтаря той. — Разбира се, Люпен сигурно е имал големи предимства, защото изглежда е познавал по-добре областта.“
Нищо. Ако трябва, ще посвети десет години от живота си на издирването, ще го доведе докрай. Люпен не го напущаше. Виждаше го. Отгатвате го. Чакаше го зад ъгъла, на края на гората, в края на селото. И винаги, когато се отчаеше, Изидор намирате ново основание да упорства още.
Често разглеждаше документа, чийто препис пипаш носеше — там гласните заменяха цифрите.
.о..е..е.а
..ая.а.а.с.о.и.и.я
.о..у..е..е.ие.о.и.и.е
.у.а.аи..а
Често лягаше по корем във високата трева и мислеше с часове. Имаше много време. Бъдещето му принадлежеше.
С търпение кръстосвате от Сена до морето и от морето до Сена.