— Нищо не доказва, че сега той е в Иглата. Тази нощ оттам излязоха единадесет души. Вероятно той е бил един от тях.
Ганимар се замисли.
— Прав сте. Най-важното е Кухата игла. За другото да се надяваме, че шансът ще ни помогне. А сега да поприказваме.
Заговори с важен глас:
— Драги Ботрьоле, имам заповед да ви препоръчам запазване на пълна тайна за цялата тази работа.
— Заповед от кого? От префекта на полицията?
— От по-горно място.
— От министьр-председателя?
— От още по-горно място.
— Хайде де!
Ганимар понижи глас.
— Ботрьоле, аз идвам от Елисейския дворец. Тази работа се смята за държавна тайна от голяма важност. Има сериозни причини да се държи в неизвестност тази невидима крепост… особени стратегически съображения… Мястото може да стане център, склад на нови, скоро изобретени оръжия… Таен арсенал на Франция.
— Как може да се запази тайната? Едно време тя е била известна само на краля, а сега на няколко души, без да се брои бандата на Люпен.
— Е, все ще се запази мълчание пет или десет години…
— За да се завладее крепостта, бъдещият арсенал, той трябва да се атакува, за да се изгони от него Люпен. А това не може да стане безшумно.
— Ще се подразбере нещо, но няма да се знае всичко.
— Добре, какъв е вашият план?
— Ето го с две думи. Вие не сте Изидор Ботрьоле и въпросът не е за Арсен Люпен. Вие оставате един хлапак от Етрета. Разхождал се и видял хора да излизат от подземието. Вие предполагате, че има стълба, скрита в брега?
— Да, по брега има няколко такива стълби. Например вдясно от Етрета, срещу Бенувил, е Стълбата на кюрето, позната на всички къпещи се.
— И така, половината от моите хора и аз ще вървим, водени от вас. Аз ще вляза сам или придружен от някого, ще видим. Все ми се струва, че нападението ще стане оттам. Ако Люпен не е в Иглата, ние поставяме капан, в който рано или късно той ще се улови. А ако е там…
— Ако е там, господин Ганимар, той ще избяга от Иглата от другата страна, откъм морето.
— В такъв случай ще бъде незабавно арестуван от другата половина от хората ми.
— Да, но ако, както предполагам, сте избрали момента, когато морето се отдръпва и остават открити основите па Иглата, преследването ще стане пред очите на всички рибари, накацали по скалите.
— Затова ще избера тъкмо часа, когато има прилив.
— В такъв случай той ще избяга с лодка.
— И понеже аз ще имам десетина лодки, той ще бъде пипнат.
— Ако не се промъкне между лодките ви като риба през мрежата…
— Добре, но тогава ще потопя лодката му!
— С какво?
— Сега в Хавър се намира един торпильор. При една телеграма от моя страна той ще се озове в уречения час в околностите на Иглата…
— Колко ще се гордее Люпен! Торпильор!… Виждам, господин Ганимар, че сте предвидили всичко. Не ни остава друго, освен да действаме. Кога ще атакуваме?
— Утре. Посред бял ден, по време на прилива, в десет часа.
Под веселата външност Ботрьоле криеше тревогата си. До сутринта не можа да заспи, обмисляше най-невероятни варианти.
Ганимар се раздели с него и отиде на десет километра от Етрета в Ипор, където от предпазливост извика хората си и нае дванайсет рибарски лодки уж за измерване дълбочината край брега.
В девет и половина, придружен от дванайсет здравеняци, той се срещна с Изидор на брега. Точно в десет стигнаха пред стената. Настъпи решителният миг.
— Но какво ти е, Ботрьоле? Ти си позеленял! — пошегува се Ганимар.
— Ами ти, Ганимар, само да се погледнеш… Изглеждаш така, сякаш е дошъл последният ти час…
Седнаха и Ганимар глътна няколко глътки ром.
— Не че ме е страх — каза той, — но, дявол да го вземе, какво вълнение! Винаги, когато трябва да го пипна, нещо започва да ме души. А сега отворете. Няма опасност да ни видят, нали?
— Не. Иглата е по-ниско от брега, а освен това ние сме на закрито място.
Изидор се приближи до стената и натисна тухлата. Стената се разтвори и се показа входът на подземието.
При светлината на фенерите видяха, че вътрешността има форма на купол, изцяло иззидан от тухли.
Вървяха няколко секунди и се показа стълба. Изидор преброи четирийсет и пет тухлени стъпала, изтъркани от човешки крака.
— Дявол да го вземе! — изруга Ганимар, който вървеше начело. — Врата!
— Охо — прошепна Изидор, като я видя, — не може лесно да се разбие. Това е чисто и просто един железен блок.
— Спукана ни е работата — обади се Ганимар, — няма дори ключалка.
— Щом няма ключалка, за да се отвори, значи има някакъв секрет.
— И понеже ние не го знаем…
— Аз ще го разбера.
— Как?
— Чрез документа.
— Кой знае — разгърна документа Ганимар. — Числото четирийсет и четири и един триъгълник, отбелязан с точка отляво. Доста е неясно…