— Не, не. Разгледайте вратата. Ще видите, че тя е закрепена в четирите ъгъла с железни плочи във форма на триъгълник и че плочите се крепят с големи гвоздеи. Вземете лявата плоча отдолу и завъртете гвоздея, който е в ъгъла… Шансовете са девет срещу един да успеем…
— Попаднали сме на десетия — изрече Ганимар, след като опита.
Като продължаваше да размишлява, Ботрьоле тихо рече:
— Ето… Ганимар и аз сме на последното стъпало на стълбата… има четирийсет и пет стъпала… Защо четирийсет и пет, когато в документа са посочени четирийсет и четири?… Ганимар, имайте добрината да се изкачите с едно стъпало. Така, не изпускайте четирийсет и четвъртото стъпало. Сега ще завъртя железния гвоздей.
Тежката врата се завъртя на пантите си. Пред очите им се разкри доста голяма пещера.
— Сигурно сме точно под укреплението Фрефосе — извика Ботрьоле. — Минали сме земните пластове, няма тухли. Вече сме сред варовика!…
Пещерата се осветяваше от сноп лъчи, които идваха от другия край. Като се приближиха, видяха пролука в стената. Нещо като наблюдателница. На петдесет метра срещу тях се подаваше между вълните внушителната грамада на Иглата. Наблизо, вдясно, се виждаше дъгата на Долната врата, а далеч наляво се очертаваше друга арка, под която свободно можеше да мине кораб с издигнати мачти и платна. В дъното се вълнуваше морето.
— Не виждам нашите лодки — забеляза Изидор.
— Не може да се видят — обясни Ганимар. — Долната врата закрива целия бряг на Етрета и Ипор. Но виждате ли там, в открито море, черната линия…
— Да.
— Това е торпильор № 25. Нека сега Люпен се опита да бяга… ще види подводни пейзажи…
Дървена преграда показваше отвора на стълбата в пукнатината. Тръгнаха по нея. От време на време се виждаха прозорци, пробити в стената. Те винаги гледаха към Иглата, която им се струваше все по-грамадна. Преди да достигнат равнището на водата, прозорците изчезнаха и настъпи мрак.
Изидор броеше стъпалата на висок глас. На триста петдесет и осмото стигнаха по-широка площадка, преградена пак от желязна врата, закрепена с плочи и гвоздеи.
— Вратата ни е позната — обади се Ботрьоле. — Документът показва числото 357 и триъгълник с точка отдясно. Трябва да повторим операцията.
И втората врата се отвори като първата. Показа се дълъг, много дълъг тунел, осветен от ярката светлина на фенер, окачен на купола. Стените бяха влажни, капки вода падаха на пода. За да се улесни движението, от единия до другия край имаше тротоар от дъски.
— Минаваме под морето! — съобщи Ботрьоле. — Къде сте, Ганимар?
Инспекторът влезе в тунела, тръгна по дървения тротоар и спря пред един фенер, започна да го оглежда.
— Приборите датират може би от средните векове, но начинът на осветление е модерен.
Тунелът стигаше до друга пещера, по-голяма, там се виждаха стъпала, които водеха нагоре.
— Сега вече започваме да се изкачваме в Иглата — обади се Ганимар, — работата става сериозна.
Един от хората му го извика.
— Ето една друга стълба отляво. После откриха и трета стълба, но отдясно.
— Положението се усложнява — прошепна инспекторът. — Ако минем отсам, те ще избягат оттатък.
— Да се разделим — предложи Ботрьоле.
— Не, не… ще намалим силите си… За предпочитане е един от нас да тръгне напред на разузнаване.
— Ако искате, да отида аз.
— Добре, Ботрьоле, идете. Аз ще остана с моите хора… тук няма да се боим от нищо. Може да има и други пътища освен онзи, по който вървяхме по брега, а така също няколко пътища и през Иглата. Но сигурно е, че между брега и Иглата няма друга връзка освен тунела. Така че трябва да се мине през пещерата. И тъй, аз оставам тук до връщането ви. Тръгвайте, Ботрьоле, и бъдете благоразумен…
Изидор бързо се изгуби по средната стълба. На тридесетото стъпало го спря врата. Вратата се оказа отключена.
Влезе в зала, която му се стори много ниска и обширна, пълна с мебели, столове, каси.
Вдясно и вляво Ботрьоле забеляза стълби, сигурно същите, които бяха видели долу. Срещу него започваше нова стълба и той продължи нагоре по нея.
Още тридесет стъпала. Врата, после по-малка зала. И пак пред него стълба, която водеше нагоре.
Още тридесет стъпала. Врата. Още по-малка зала…
Изидор разбра плана на вътрешността на Иглата: зали, една над друга, все по-малки и по-малки. Те служеха за магазин.
Четвъртата стълба нямаше перила. Малко светлина се процеждаше през пролуките и Изидор забеляза морето на десетина метра под себе си.
Почувства се много далеч от Ганимар и започна да го обзема тревога. Едва се овладя да не хукне обратно. Не го заплашваше никаква опасност и мълчанието около него не означавате ли, че Иглата е изоставена?