Паула Лайт
Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината
През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезверен „човешки материал“, в това грозно, чудовищно и безрадостно време Москва чрез указания и декрети, уреди нейният слугинаж да ни нанесе последното и най-тежко оскърбление. Оскърблението си има име: Сергей Димитриевич Станишев. Защото, съгласете се, премиерът е емблематичен за една държава. По неговата същност светът оценява нейната сила, независимост, качества и способност да се развива и прогресира във времето. Наше лице стана едно пълно нищожество, на което липсва дори капчица достойнство, характер и способност. Нека проследим твърде жалкия му житейски път:
Това същество е родено на 05.05.1966 година в град Херсон, СССР (днешна Украйна). Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП, отговарял за международните връзки на БКП и на Дина Сергеевна Мухина, преподавател във факултета по славянски филологии към Софийски университет.
При такъв трамплин — татко във висшата комунистическа йерархия и майка — почитана съветска гражданка момчето би следвало да покори върхове и да извърши чудеса в развитието на кариерата си. Налице са всички привилегии, които да направят пътя му широк и лесен. Има, обаче, личности, които са толкова нищожни и инертни, толкова пасивни и лишени от капчица талант, че нищо не е в състояние да ги изведе към върха. Поне не и чрез собствените им качества.
Момчето завършва средното си образование в София с отличие. Естествено, бивайки съветски гражданин с подходящия идеологически произход, получава възможността да бъде моделиран и шлифован в Московски държавен университет, където през 1989 г. завършва успешно. Дипломната работа, която е защитил е на тема „Ролята на униформите за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. Ето това е приносът на младия гений към историческото познание! Пет години по-късно защитава и докторат на тема „Системата на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция през втората половина на 19 век“. Точно такъв абсолютно безполезен и некадърен индивид е идеалният кадър от гледна точка на комунистическите възгледи. Подобна личност не може да не осъзнава собствената си безполезност, непригодност към истински ползотворни занимания, некадърност. Това автоматично прави човека послушен, превръща го в марионетка, в пасивна глина, готова да бъде моделирана по волята на своите кукловоди-господари. Такава личност няма начин да не расте в йерархията.
През 1998 г. Станишев специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999–2000 година момчето е изпратено за награда да учи международни отношения в Лондонската школа за икономика и политически науки. Там се намират скатаните партийни фондове на другарите, процъфтяват великденчета, формира се кликата около принц Кирил. Там момчето Сергей защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.
Как нашият герой няма да благоговее пред господарите си в Москва? Близо десет години след завършване на средното си образование той живее като техен храненик, без да свърши нищо полезно, без да работи и един ден, без да служи в армията (въпреки любовта си към „униформите“ и „бойния дух“)!
Затова буди учудване факта, че през 1996 година се отказва от руско гражданство и става български гражданин. Обяснението е само едно — момъкът действа по заповед на своите опекуни, които подготвят верния си слуга и протеже за политическа кариера в България.
И тя не закъснява, а започва с пълна сила година преди смяната на гражданството. През 1995 г. Сергей е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ към Висшия съвет на БСП, а от 1996 до 2001 г. става завеждащ отдел.
През май, 2000 г. момъкът е избран за член на Висшия съвет на БСП, а през юни, 2001 г. яхва гребена на вълната на голямата политика и става депутат от листата на Коалиция за България за 19 Многомандатен избирателен район в Русе. През декември същата година вече е председател на Висшия съвет на БСП и на Парламентарната група на „Коалиция за България“.
Не е за учудване, че шеметната кариера на една креатура, изпълзяла върху лабораторното стъкло на окаяния ни политически живот от мръсните блатни води на пълната посредственост и безхаберие оскърбява други кадри на БСП, които, вероятно, са не по-малко предани на Москва, но за разлика от Сергей са мислещи хора. Пример за такава реакция към подема на Станишев е, да речем, Татяна Дончева. Както и да е, възмущението и опитът да се спре безумието са напразни. За Русия, Сергей е най-подходящият кадър, който да оглави българската държава. Той е посредствен, малодушен, безполезен и, меко казано, не особено умен. Такива хора са покорни до безгръбначие, защото без своите кукловоди биха се върнали обратно в калта, където им е мястото.