— Съмнявам се.
— Била ли си женена някога?
— Не — излъгва Аманда, понеже решава, че това е по-лесният път. Двама бивши съпрузи биха дошли в повече на Картър Рийз, който и без това си има достатъчно грижи, докато се опитва да реши какво да прави със собствената си съпруга. Освен това, не й се иска да предъвква отново отегчителните подробности около причините за разпадането на всеки един от браковете й. Просто казано, първият път тя беше прекалено млада, а вторият — той беше прекалено стар. Е, може би не чак толкова просто, но какво е значението? Тя се съмнява Картър Рийз да е наоколо достатъчно дълго, че да има някакво значение. Изненадай ме, улавя се, че си мисли, усмихвайки се на мъжа отсреща и мълком го умолява да се отклони от предначертания сценарий. И аз ще го направя, ако ти се осмелиш, казват му очите й. Той я потупва по ръката и нетърпеливо поглежда към вратата.
Сервитьорът внезапно се материализира до масата и стряска Аманда, която не го е забелязала да се приближава.
— Как беше всичко? — пита, докато разчиства посудата.
— Вкусно.
— Благодаря. — Изрича го така, като че ли лично е приготвил храната. — Ще желаете ли десерт? Правим жесток лимонов пай.
— Звучи добре.
— Безкофеиново капучино — поръчва Картър. — И допълнителна виличка.
Аманда замръзва. Винаги е мразила да споделя храната си, не обича някой да протяга ръце към нейната чиния.
— И така, какво те доведе във Флорида? — пита Картър.
Изведнъж Аманда си дава сметка колко тихо е станало, сякаш всички в помещението са млъкнали и я чакат да отговори. Тя се взира през мътната светлина към няколкото други клиенти в ресторанта, но всички са заети да се хранят и изглеждат окуражително незаинтересовани от нейното присъствие.
— Дойдох тук на курорт преди осем години — казва тя. — Хареса ми това, което видях, й реших да остана.
В кой момент полуистината се превръща в лъжа, чуди се тя и се сеща за клетвата, която са длъжни да положат всички свидетели в съда. Заклевате ли се да кажете истината, цялата истина…
Някой някога казва ли цялата истина изобщо?
Дойдох тук на курорт преди осем години (за да избягам от първия си съпруг), хареса ми това, което видях (видях втория си съпруг) и реших да остана.
— Значи тук постъпи в юридическото училище?
— Постъпих в юридическото училище. — Омъжих се отново. Придобих гражданство. Разведох се отново. Изкарах около година практика в една малка фирма в Юпитер, преди да ме поканят в „Бийти и Роуи“.
— А семейството ти? Те къде са?
— Майка ми остана в Торонто. Баща ми почина преди единайсет години.
— Аз загубих майка си миналата година. — Картър го казва така, като че ли просто я е загубил от поглед и ако се поогледа добре, пак ще я види. — Рак.
Аманда кима съчувствено.
— Мъчително е…
— Не и за баща ми. Той се ожени отново само два месеца по-късно. За съседското момиче — горчиво добавя с крива усмивка в ъгълчетата на устните си.
На Аманда комбинацията от горчивина и усмивка й се струва почти непоносимо привлекателна. Те придават характер на иначе безизразния глас и баналната хубост. Вече съжалява, че е поръчала десерт. Колкото по-бързо се махнат от всички тези нежелателни роднини, толкова по-добре.
— Знаеш ли, аз имам машина за капучино в апартамента ми — изкусително произнася тя.
Картър Рийз тутакси скача на крака.
— Келнер — извиква в тъмното, като или не си дава сметка, или му е все едно, че е станал център на внимание. — Сметката, ако обичате.
Аманда се среща с Картър Рийз пред елегантното фоайе от мрамор и стъкло на своя жилищен комплекс на булевард „Норт Оушън“. Паркирали са колите си — тя, на нейното запазено място в подземния гараж, той — на паркинга за гости отпред.
— Добър вечер, Джо — тя поздравява възрастния портиер и насочва Картър към асансьорите в дъното на фоайето.
Докато чакат асансьора, Картър почти не вдига очи от черните си мокасини. Очевидно не се чувства много удобно под ярките светлини във фоайето, още повече, че образът му на нетърпелив любовник се отразява многократно в огледалата, покриващи стените.
— Бавни асансьори — отбелязва под мустак, макар че не са чакали дълго.
След няколко секунди асансьорът най-накрая пристига, вратата се отваря и отвътре излиза привлекателна жена на средна възраст, чийто огромен бял пудел се дърпа на каишката си. Кучето почва да лае, щом вижда Картър и се спуска към него.