— Какво например?
— Например защо я е посещавал, защо се е обаждал?
Хейли си поема дълбоко дъх, изпуска го нарочно бавно, сякаш издухва дим от цигара. Като че ли няма желание да отговори.
— Каза, че с нея имали някакъв бизнес.
— Какъв бизнес?
— Нещо недовършено — отговаря Хейли след нова дълбока глътка въздух.
— В смисъл?
— Виж, наистина мисля, че не би желала да навлизаш в това.
— По-скоро обратното.
— То няма да помогне на майка ти.
— Какъв недовършен бизнес? — повтаря Аманда.
Хейли става от стола, отива до прозореца и се взира в тъмнеещото небе.
— Той каза, че майка ти била крадла и му е откраднала голяма сума пари. Помоли ме да се поразтърся из къщата, докато те гледам, да видя дали няма да намеря нещо.
Аманда усеща остра болка в гърдите и осъзнава, че е спряла да диша.
— Какво например?
— Спестовни книжки, ключове от сейф, такива неща.
— Ти направи ли го?
— Не. Не ми се виждаше правилно. Казах му, че не мога.
— И той какво каза?
— Каза, че това само доказвало какво сладко и чудесно момиче съм била и че това го карало да ме обича дори още повече.
— Ама че човек. — Аманда заравя ръце в шепите си, мъчи се да прогони болката, която напира в слепоочията й.
— Какво стана, след като отидохте в Англия? — пита Бен.
— Родни Тюрек стана Джон Молинс — отговаря Хейли.
— Няколко години се местихме насам-натам. Накрая се установихме в Сатън.
— Северно от Нотингам — тихо пояснява Аманда, докато разтрива нос.
— Той купи малък магазин, оженихме се и създадохме семейство.
— И заживяхте щастливо — по-силно, отколкото е възнамерявала, обобщава Аманда.
— В голяма степен — потвърждава Хейли.
Аманда поглежда към Бен. Той отвръща на погледа й.
— Защо не съобщихте нищо от това на полицията? — питат едновременно.
— Как бих могла?
— А защо не? — отвръща Аманда.
— Помислете си само — казва Хейли, — какво трябваше да им кажа? Че преди двайсет и пет години, когато все още бях малолетна, съм избягала с бившия съпруг на съседката ми, че сме си сменили имената и години наред сме с крили от властите? Че истинското име на съпруга ми е Родни Тюрек и навярно е издирван от полицията? И защо да им казвам това?
— Не зная. Защото е истина? — пита в отговор Аманда. Истината, мисли си тя. Що за понятие?
— Когато полицията най-напред ми съобщи, че Джон е убит, аз бях твърде потресена, за да кажа каквото и да било. Джон излезе рано същата сутрин. Аз и децата го чакахме да се върне в хотела. На вратата се почука и помня, че си казах: „Странно, Джон сигурно си е забравил ключа“. Затова попитах: „Кой е?“, защото Джон беше маниак на тема да не се отваря вратата, освен ако не си абсолютно сигурен кой е отвън. И един много дълбок глас отговори: „Госпожо Молинс, от полицията сме“. Е, първата ми мисъл беше, че Джон е бил арестуван, че са открили истинската му самоличност и са дошли да арестуват и мен. Хиляди мисли. Но нито една вярна. Забелязвали ли сте това? Че предвиждате хиляди възможности и никоя от тях никога не е вярната? Че действителността е винаги единственото нещо, което не сте предвидили?
Аманда кима. Знае точно за какво говори Хейли.
— Когато полицаите ми казаха, че Джон е мъртъв, че е бил застрелян долу във фоайето, аз бях категорична, че нещо грешат. Зададоха ми хиляди въпроси, какво правим и Торонто, познаваме ли някого в града, сещам ли се за причина защо някой би убил съпруга ми. Аз само повтарях онова, което Джон ми беше поръчал да казвам, ако ме питат защо сме тук: на почивка.
— А когато разбра, че жената, застреляла твоя мъж, е Гуен Прайс?
— Не съм сигурна какво си помислих. Предполагам, че съм допуснала, че тя им е разказала цялата история.
— А когато разбра, че не го е направила?
Хейли преглъща, отмахва няколко безжизнени кичура коса от лицето си.
— Ами, тогава наистина беше вече твърде късно. Какво щях да направя? Да кажа на полицията, че съм излъгала? Че целият ми живот е бил една лъжа? Помислете за децата ми — казва тя, понижава глас и поглежда към затворената врата на спалнята. — Те току-що бяха загубили баща си. Да научат, че той не е бил човека, за когото са го мислели, че жената, която го е застреляла, е бившата му съпруга, чието бебе съм гледала? Бях толкова уплашена.