— Защото могат — простичко повтаря Хейли и се отпуска на крайчеца на близкото легло. Спенсър сякаш е залепен за нея. Тя е със същия тревистозелен пуловер като предишния ден, а косата й е прибрана с две големи шноли. Не носи никакъв грим, кожата й е пепелявосива. Кима в знак, че се предава. — Не искам децата ми да присъстват — изрича меко.
— Защо да не ги заведа долу да хапнат? — предлага Бен.
— Не — извиква Спенсър и здраво стисва кръста на майка си.
— Няма да те оставим — добавя Хоуп.
— Една закуска е добра идея — успокояващо им казва Хейли. — Нали тъкмо казваше колко си гладен, Спенсър. Че си мечтаеш за чиния, пълна с палачинки с боровинково сладко.
— Искам и ти да дойдеш — плаче момчето.
— А аз искам ти и сестра ти да се облечете и да отидете с господин Майерс.
— Бен — поправя я Бен.
— Идете с Бен, а аз ще дойда колкото се може по-скоро. Обещавам. — Хейли се усмихва, въпреки че усмивката й е насилена и неубедителна. — Моля те, миличък. Няма от какво да се тревожиш. Обещавам ти. Тази дама очевидно има нещо много важно, което иска да каже и няма да си отиде, докато не го каже. Така че нека просто да приключим с това, нали? — Тя умолително поглежда към Хоуп. — Моля те, скъпа. Иди да се облечеш.
С огромно нежелание Хоуп става от леглото. Грабва дрехите си от гардероба и изчезва в банята.
— Вземи си нещата. Паля… Спенсър — подканя го майка му.
— Не зная какво да си облека.
— Същото като вчера.
— Не искам.
— Какво ще кажеш за новия си кафяв пуловер? Толкова ти отива.
Спенсър се смъква от леглото, изважда пуловера от едно чекмедже, нахлузва го на главата си и едва тогава си маха горнището на пижамата. Пъхва ръце в ръкавите, приглажда си косата и се втренчва в Аманда с поглед, който й подсказва точно какво си мисли. А именно, че би желал тя да е мъртва.
Аманда поглежда към Бен.
— Благодаря ти — произнася само с устни: Не й се иска той да я оставя, точно както децата на Хейли — майка си.
След няколко минути Хоуп се появява от банята, прилежно облечена в дънки и бледорозов пуловер. Дългата й черна коса е хваната на висока опашка.
— Изглеждаш чудесно — искрено казва Аманда на момичето и си спомня, че розовото винаги е било любимият цвят на майка й. Хоуп изобщо не обръща внимание на комплимента и заема предишното място на брат си на леглото до майка си. Хейли обгръща дъщеря си с ръце и я целува по челото. Лицата им са вариации на едно и също лице, мисли си Аманда, докато Спенсър минава край нея към банята. Еднакви високи скули, пълна долна устна, проницателни тъжни очи.
— Не съм много гладна — казва Хоуп на майка си, когато Спенсър се появява отново.
— Ще хапнеш, колкото можеш — казва Хейли.
— Чух, че имали страхотна шведска маса — казва Бен.
— Вървете сега — подканва ги майка им. — Веднага идвам.
— Ако не дойдеш до двайсет минути — предупреждава Спенсър, — ще крещя за полиция.
— Значи двайсет минути — казва Хейли и поглежда към Аманда за потвърждение.
— Да бъдат двайсет минути — съгласява се и Аманда.
Бен отваря вратата и изчаква Спенсър и Хоуп да излязат. Когато се кани да затвори, Хоуп спира на прага и се обръща.
— Ще се видим след двайсет минути — повтаря тя, а усещането от втренчения й поглед остава и след като си е отишла.
— Те са чудесни деца — отбелязва Аманда.
Очите на Хейли се напълват със сълзи.
— Как ни намерихте?
— Има ли значение наистина?
— Предполагам, че не. Какво искате?
— Мисля, че знаете.
— Мисля, че трябва да престанете да увъртате и да се насочите към проклетата си цел — сепва се Хейли, за първи път загубила самообладание и раздразнено плясва с ръце по бедрата си.
— Зная, че не сте дъщеря на господин Уолш — казва й Аманда. — Господин Уолш не е имал дъщеря.
— Така ли ви каза майка ви?
— Майка ми не ми е казала нищо. Тя е в болница.
— В болница?
— Направила е опит за самоубийство.
— Какво? — Хейли изглежда потресена. — О, боже! Добре ли е?
— Ще бъде — казва Аманда, озадачена от неочакваната загриженост на жената. — Защо й е трябвало да прави нещо такова, Хейли? Що за тайна се опитва да прикрие с цената на живота си?
— Как бих могла да зная?
— Не зная, но вие знаете.
Хейли е видимо разстроена, започва да крачи напред-назад пред леглото.