„Тази сутрин я мих“ — беше я уверил обидено.
Аманда става, разкопчава копчетата на черното си сако, същото като вчера, както и черната пола, и същите черни обувки, които все още й стискат на пръстите. Само бялата блуза е друга, въпреки че е идентична с вчерашната. Тя отново споменава основните факти от бившата връзка на обвиняемия с Карълайн Флетчър, предишния им апартамент, честите кавги, навика им да се карат жестоко и после да се сдобряват.
— Нека чуем вашата версия за случилото се на шестнайсети август сутринта — казва тя и внимателно оглежда заседателите, за да е сигурна, че всеки отдава нужното внимание. Доволна забелязва, че очите на всички са отворени и приковани в свидетеля. Засега никой още не клюма.
Навярно, разбира се, всички са спали добре, мисли си завистливо и си припомня нервните часове между полунощ и шест часа сутринта, които прекара в мятане, преобръщане и проклинане на всичко, свързано с Канада. Как смее Бен да й се обажда след всички тези години? Как смее да й отправя такива патетични изисквания? Как смее да я нарича Паляче?
Тя вече не е ничие паляче.
Трябва да се прибереш вкъщи, колкото е възможно по-скоро.
Не мога.
Как така не можеш?
Намирам се по средата на важно дело.
— Искам да кажа, че работя по цяла нощ — казва Дерек Клемънс, а Аманда се пита колко ли от показанията му е пропуснала — Не мисля, че искам прекалено много от нея — поне да има малко мляко в апартамента, за да мога да си направя една купичка овесена каша, като се прибера.
— Значи сте работили цяла нощ и сте били гладен и изморен.
— Работя от единайсет през нощта до седем сутринта…
Общо взето същите часове, които тя бе прекарала в мятане и преобръщане в леглото, мисли си Аманда и кима с искрено съчувствие.
— … така че, да, бях гладен и уморен. Апартаментът е кочина. А тя се готви да излиза. Слага си парфюм. Не ми казва дори „Здрасти, как си?“. Аз влизам в кухнята и си сипвам диетична храна от консерва, по която не си падам особено, но това е всичко, което имаме, щото Карълайн е вечно на диета. И млякото свършило. Искам да кажа, що за майка е тя, като не гледа да подсигури поне мляко за бебето?
Тя ти е майка.
На нея го кажи това.
— И това ви ядоса? — пита Аманда и тръска глава да прогони натрапчивите гласове.
— Дяволски вярно е, ядоса ме.
— Вие какво направихте?
— Казах й, след като ме връзва да стоя с детето по цял ден, най-малкото, което може да направи, е да иде да купи едно мляко и да го донесе вкъщи, преди работа. А тя ми отвръща, че нямала време. Аз й казвам, как така нямаш време? Дори няма още осем часа, а салонът отваря след един час. Тя ми казва, че искала да иде по-рано, понеже Джесика обещала да я подстриже, преди другите да дойдат. Тогава Тифани се събужда и почва да пищи, а аз съм изтощен, човече, и искам просто да поспя. Така че я помолвам да вземе бебето със себе си. Тя отказва категорично. Тогава се опитва да ме избута от пътя си, щото съм застанал пред вратата. Така че я хващам за ръката и в този момент тя ми зашлевява шамар.
— Тя ви зашлевява шамар на вас!
— Да. Карълайн има подъл характер. Не се иска много да я прихване.
— Възразявам. — Тайрън Кинг се е надигнал наполовина и съдията приема възражението му.
— Просто отговорете на въпроса, господин Клемънс — инструктира го той.
— Съжалявам, Ваша чест.
— Какво се случи, след като тя ви цапна? — пита Аманда.
— Не си спомням точната последователност на събитията. — Внимателният подбор на думите звучи като чужд език в устата на Дерек Клемънс. — Но си спомням ясно, че се опитах да си предпазя лицето. В събота и неделя работя като сервитьор и не е добре за мен да изглеждам като пребит.
— Значи казвате, че ви е ударила повече от веднъж?
— О, да. Изстреля поне три-четири удара, преди да се осъзная.
Майка ти е простреляла някакъв мъж три пъти пред очите поне на двайсет свидетели.
— И какво направихте вие тогава? — пита Аманда с по-висок глас, отколкото е имала намерение.
— Хванах я, избутах я настрани, казах й да се маха по дяволите, че ми е писнало от простотиите й и отивам да си легна.
— А какво направи тя?